Оброци и курбани

10515306_10201302791050592_3701432084167027859_o

По време на нашите теренни проучвания през 2016 г. успяхме да регистрираме седемнадесет оброчни места, да опишем оброците и службата на тях в средата на ХХ в. и днес. Голяма част от оброците, както вече беше изяснено, са върху стари светилища и до вековни дървета. Благодарение на това, че безводна местност била „харизана” за оброк – „проимало вода” – изврял голям извор – в махала Брусия, твърдят нашите информатори. Пак по техните думи останките от седемте църкви и „многото курбани, некои от които може би и не ги знаеме” са доказателство за набожността на лакатчани. „Около седем черквички е имало в нашето (землище – б. м.), от които само на две личат основите и тая е запазена, действаща в селото, и тя е възстановена 18 72 г., на Градището личат основите на черквата и на Тръстеная личат. То и при Атанас си личи. Имало е нещо” (ЕКП, СГН).

С изключение на оброка на св. Димитър, който е общоселски и оброка на Спасовден при Взривния склад, който в известен смисъл можем да определим като междуселски (поддържан е от един род, чиито наследници днес живеят и в Лакатник, и в Габровница и се събират хора и от двете села), всички останали оброци са махленски. Курбанът на Тръстеная е голям и се събират на него хора не само от Лакатник, но и от съседните села – от Бов, Габровница. Лакатник и гара Лакатник заемат обширна територия и този начин на разпределение на оброците дава възможност на хората и от най-отдалечените от основното селище махали и кошари да имат свой светец и закрилник, който да почитат и на когото да служат. Оброчните места са разположени на голямо разстояние един от друг. На всички оброци в селището и махалите (освен в двора на църквата) са поставени оброчни знаци – стари каменни кръстове, запазени, а на някои места до старите има и подновени.

Предния ден започва подготовката – набират се дърва, вода ако няма се докарва. На деня некой практикуват си заколват обредното животно. Предимно овен или овца. Друго не сме ползвали ние. По правила, когато е името на оброк мъжки – трябва да е овен, когато е жена – трябва да е овца. (За мъж светец – овен, за светица – овца – б.м.). Предимно (сега) на всичките оброци се колят овце. Този, който дава курбана, там си събира5-6 човека плюс готвача, казаните, водата, огъня. Сечат се мръвките, слага се. Вари се 4-5 часа и около обяд идва свещеника – и по 7-8 казана съм варил (разказът е на готвача за курбана на Тръстеная). И като свещеника си свърши своята работа, се раздава курбана – за здраве, раздава се за в къщи като остане и некой път и музика има.

Хлябове обредни жените си носат, питки, кой какво направи, сиренце пресно, салатка може да си направи. Слагат се там така в кръг, попа ги прекажда. Ракийка, винце, биричка – кай какво си донесе.И хората минават един по един, та запалат свещички там до кръста. Кой целува кръст, кой целува на попа ръка и остават и по неко лев. Два вида чорба се вари. Може и един – зависи кой как пожелае. Но по принцип два вида. Едното е като супа, другото е по-гъсто – манджа.

Ние там като сме, се пали свещичка – така е възприето, на левото ухо – преди да го заколат. И заколва се животното. Главата я слагат в супата. Некои я изпичат или като я сварат – събират месото отнея и го раздават пак така на хората – на всеки просто по една хапка.По-различно не е било. Свещеник винаги си е имало, когато имат възможност да го викнеш и да му платиш” (ЕКП, СГН).

Прави се на 2 май и е в чест на св. Атанасий Велики – Летни Атанасовден. Обслужван е бил от една фамилия преди прекъсването му в средата на ХХ в. – Магерите. „Там също се говори, че е имало черквичка някога. Кръста си е стар, стар е кръста – много. Прави се от махала Оградище и фамилия Магерите, Богданови, Горанови.”

Оброчното място се намира над къщата на Петлярете до кичест габър. Оброчният кръст е с височина 0,80 м и ширина на раменете 0,35 м. Курбанът е семеен днес и се дава от Юлия и Людмил Алексиеви за здраве на семейството, прави се на 9 май.

„Тука един са го притиснали големците човечец от Лакатник и той взема стадото си да се изселва в Габровница и там ( където е оброкът сега – б.м.) пада гръм, убива го, част от стадото убива и тия наследниците дават курбан. Интересното е, че те повечето живеят в Габровница, но се връщат тука, та си дават. Дават и от Лакатник, и от Габровница. Махленски оброк. Има стар кръст, камък. Много отдавна се е случило. Правен и преди (става въпрос за втората половина на ХХ в), но по-тихичко (ЕКП, СГН).

Махленски оброк на Петдесетница. Има запазен каменен кръст.

Празнува се на Петдесетница. „Там един вярващ направи едно заслонче малко така, а пък едно момче друго направи пък една сушина друга – направо къщичка, там може да се отиде да се преспи, отключено е, не се заключва. По-надолу има хубава вода извира „Студения кладенец” – се казва. Там има едно доста старо дърво близо до този оброк – бук. Дървото е действително много големо” (ЕКП, СГН)

Курбан се прави на „Вторта Петдесетница” – първата неделя след Петдесетница – Вси светии – Пресвета. Каменният кръст е с височина 1,40 м и ширина на раменете 0,55 м. „Място на старите гробища се наричало Пресветица. Имаше запазен каменен кръст. Този кръст се измести извън селото до пътя за Гара Лакатник. Това място се нарича Балинов гроб. На този кръст, като на оброк, на Пресветата се прави курбан за здраве.” (Кръстю Балкански. История на село Лакатник. София, 2004).

Според местно предание това е гроб на някакъв престъпник, крадец или на врач, лечител. На оброка се прави при продължителна суша и обред за дъжд, наречен от местните „Вай дуду”. „Научих историята, че гробищата са били под селото, но селото се разраства и ги изместват вече – там се заселват. А тоя гроб е бил извън гробищата, защото е бил на некакъв разбойник ли е, крадец ли бил, убили ли са го, но легендата е, че по обичаите не може да бъде погребан вътре и извън гробищата бил погребан. „Бал” на турски е „мед” – мед ли е крадял или Медаров е била фамилията му – не мога да ви кажа, но така или иначе този гроб остава последен и тия Ценовци го изнасят и го поставят там и почва да се дава на него курбан. Като там, на тоя гроб – тоя човек е притежавал и некакви качества и хората са го уважавали, въпреки неговото минало.Млади момиченца са ходели и са пеели песен там около него: „Вай, дуду, вай дуду, дай Боже, дъжд, да се роди ръж!” И така – правили са още в селото молебени на гроба на тоа човек и после , костите не са му пренесени сигурно, тука е пренесен и оставен (кръста), но се още се нарича „балинов гроб” и до днеска. И курбан – възобновен и си се дава курбан” (ЕКП, СГН).

Махленски оброк. „Преди години не са имали вода – попа дава таа легенда, той също участва в този курбан – нашия свещеник отец Стефан и неговата баба ли, как му се пада – баба Добра – прабаба ли му е, решават, че нямало вода и тя отстъпва мястото, дава го – поставя се кръста и оттогава вече пък проимало вода. Извряло вода там вече. И то доста вода извира – не спира и е доста водата. Хубав извор. То е хубаво местенце” (ЕКП, СГН).

„В основите на самия манастир (който бил на мястото) вече е оброк. На 27 юли – Панталеймон е. Той не си мени датата. Поддържа се и в момента. И той става много голям оброк горе и от съседните махали и села се събират там. Събират се много хора, много!” Дори и „по времето на соца”, както се изразяват информаторите, службата не е съвсем изоставяна. Хората от махалата се редуват и дават курбана. Макар и вече да не живеят там, да са се преместилив основното селище, традицията се е запазила – „тези хора, които са били местни, да си дават курбана.” Имало е кошари навремето в тази местностп – „наследниците си дават курбан – за здраве е това нещо”(ЕКП, СГН).

Според местните кръстът е от 1800 – 1814 г. и е поставен от Стоян Гръгорев от рода Шункьовци. Празнувало се е на 9 август (стар стил). Днес дават наследниците на Стоян Гръгорев. Обредната трапеза днес се реди и на земята, и на пейки и маси. Някога са сядали само на земята.

Поддържа се от махалата Държанчова нива и негови патрони са светците Петър и Павел – курбанът е на 29 юли. Местните разказват, че някога на мястото е имало параклис, посветен на светците, а днес там са запазени „камъни на Петър и Павел”.

Преди петнадесет години е изграден семеен параклис, посветен на светците Петър и Павел. На мястото, което е в частен имат, всяка година се прави голям курбан от Пеци Шункьов. В близост до параклисчето има извор, който е смятан за свещен и отколе е останал обичаят хората да хвърлят сребърни монети в него.

Оброкът е бил на връх Куленица, но е преместен на сегашното си място за улеснение. „Сега да обясня: кръст надолу не се сваля! Може да го местиш нагоре – така е по каноните на черквата. И този, който реши, че не е удобно горе, че нема начин да се качват, реши да го сложи на равно место, поже това, което обяснявам, че свещениците не дават да се сваля надолу, а се измества нагоре и фактически останаха и двата оброка. Действащ е този, по-долу който е. Там кръста е нов, защото оня горе си стои, който е оригиналния, стария. Куленица – там е било римско укрепление.” (ЕКП)

Оброкът е действащ и се поддържа от махалата.

В Броеник е имало – там също има останки от манастир. Не е действащ.

„Има оброк и се прави на 14 октомври – Петковден. Там преди са давали хората дарение предимно – и мойта майка е давала. Сега от доста години Стоянчо дава винаги по една овца. Дарява си по една овца на черквата доста години.”
Събират се хората и от селото, и от „гарата”. Голям курбан. Службата е спирала през втората половина на ХХ в., както и на останалите оброци в землището на Лакатник, „но имаше хора, палеха свещички пред черквата, но курбан немаше. Но се възобнови и над 25-26 години се прави. Не е прекъсван. Фактически са прави на черквата курбана. Св. Петка се казва черквта и в нейна чест”.

Стар оброк, който е правен на Петковден до средата на ХХ в. Службата тогава е преустановена и днес курбан не се прави на това място.

Кръстът на оброка е местен „нагоре”. Старият каменен оброчен знак е с височина 1.40 м и ширина на раменете 0, 60 м. Традиционно в деня на курбана, не само този, но и всички останали кръстове са окичвани с венец от цветя и зеленина. В близост е открит кът за отдих, изграден с доброволния труд на лакатчани и частни дарители.
„Ние за Димитровден, когато го праим, той, въпреки, че е общоселски, кажеме на некоя къща: „Таа година курбана е от теб!” – като ужким (символично – б.м.) и той си омеси по-хубава питка, там си я сложат при четенето – попа, когато чете молитвите, прекади ги, след това се разчупват, раздават се, изяждат се.” (ЕКП). За курбана се събират по 1-2 лв. от хората в селото. Спонсорство дават Илиян Христов и Гошо Панов. Отец Стефан освещава курбан-чорбата.

Курбан за Димитровден 2014

Информатори:

Емил Кръстев Пешев, р. 1943 г. в Лакатник, пенсионер, миньор – работил по мините.

Славчо Георгиев Ненчев, р. 1945 г. в Лакатник, пенсионер, работил във фабрика „Дружба” и в БДЖ, готвач на курбаните.