река Искър

Общи данни


Искър (в античността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, Област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.

 

Географска характеристика


 Извор, течение, устие

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Искър е 8 646 км2, което представлява 1,1% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад — с водоброрните басейни на реките Струма и Нишава;
  • на северозапад — с водоброрния басейн на река Огоста;
  • на изток — с водоброрните басейни на реките Вит и Марица;
  • на юг — с водосборния басейн на река Места.

Хидроложки показатели

Средногодишен отток при с. Говедарци — 1,5 m3/s;
Средногодишен отток при гр. Нови Искър — 23,30 m3/s;
Средногодишен отток при с. Ореховица — 54,5 m3/s;

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преобладаващо снежно подхранване, а в останалите части — дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина — от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.

Селища по теченението на река Искър


По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:

Софийска област
Община Самоков — град Самоков, Говедарци, Маджаре, Драгушиново, Злокучене;
Община Своге — Владо Тричков, Луково, Реброво, Томпсън, град Своге, Церово, Гара Бов, Лакатник, Оплетня, Левище;
Област София — Долни Пасарел, Кокаляне, Панчарево, Герман, град София, Кубратово, град Нови Искър;
Област Враца
Община Мездра — Елисейна, Злидол, Оселна, Зверино, Лютиброд, Ребърково, град Мездра;
Община Роман — Струпец (Област Враца), град Роман, Радовене, Кунино;
Област Ловеч
Община Луковит — Карлуково;
Област Плевен
Община Червен бряг — Реселец, град Червен бряг, Чомаковци, град Койнаре;
Община Искър — град Искър, Долни Луковит, Староселци;
Община Долна Митрополия — Ставерци, Брегаре, Ореховица, Крушовене;
Община Гулянци — Искър, Гиген

Стопанско значение, забележителности


В горното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, малка руслова ВЕЦ от Проект „Среден Искър“ и ВЕЦ-овете — „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Кокаляне“, „Пасарел“.

В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.

Долината на реката, особено двата и пролома (Панчаревски и Искърски) още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София — Самоков — Костенец.

От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София — Своге — Мездра.

Освен горепосочения път № 16 през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София — Горна Оряховица — Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.

В Панчаревския и Искърския проломи има множество природни забележителности — скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.

По бреговете на Искър има и археологически забележителности — крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския проломи от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки.