Христо Йорданов: Любов има и по време на извънредо положение (ИНТЕРВЮ)

Христо Йорданов е собственик и издател на в. „Софийски вестник“ и мениджър на медийния проект YouSofia. Ето какво разказа за встника и работата си за lakatnik.info.

– Моля да се представиш за нашата аудитория.

– Казвам се Христо Йорданов и съм собственик и издател на в. „Софийски вестник“. Роден съм на 31.01.1969 г. в Лом. От 1988 г. до днес живея в София – година тук казарма, студентство, семейство, две деца, вестници, бизнес. Началото на професионалната ми кариера започва като стажант в спортния отдел на в. „Нощен Труд“, от 11 май 1992 г. Бързо се разви кариерата ми там и само година и три месеца по-късно станах зав. отдел. През 1999 г. станаха сътресения във вестника, есента на същата година започнах работа в несъществуващия днес в. „Планета Спорт“, после минах през „Монитор“. От март 2001 г. бях първият привлечен в екипа на Пламен Каменов за изданието на в. „Труд“ – в. „Софиянец“. Пламен преди това ми беше главен редактор във в. „Нощен Труд“. И така до края на декември 2004 г., когато Тошо Тошев реши да спре вестника. Тогава приятели-мечтатели решихме, че сега може би е единственият шанс да направим нещо свое. И така се роди в. „Софийски вестник“.

– Разкажи за вестника и неговия „живот“ – кога и от кога излиза, какъв е тиражът?

– „Софийски вестник“ е единствения регионален седмичник за столицата и Софийска област. Излиза всеки четвъртък. Нулевият му брой излезе на 23 февруари 2005 г. И така вече 15 години; години на изпитания, но и на радости. Тиражът му е скромен – около 2000 бройки, също на скромна цена – 50 ст. Но напълно достатъчен за своя таргет, който е много шарен – от футболистите в отборите на Четвърта лига, през районните и общинските администрации,бизнеса, до радетелите на традициите – хората от читалищата.

– Достига ли до всички села в областта?

– Захващате болна тема – разпространението. Както има една стара приказка „и Сталин не е могъл да се оправи със своите шофьори“, така съм и аз с разпространителите. За добра участ, в региона на Искърското дефиле, в частта му за София и Свогенско, мога да се похваля с добри продажби. Явно населението е интелигентно и знае какво да чете. Със сигурност читателите могат да го открият в пощенските станции на всяко от селата- там пускам всяка седмица от 2 до 5 бройки, според търсенето.

– Каква е мотивацията ти като български издател и налага ли се да правиш саможертви в името на работата си?

– Ами според мен, най-точно казано, „Софийски вестник“ е „третото ми дете“ и саможертвите са неминуеми, както на всеки „баща“. Специално ще ви подаря историята на „Софийски вестник“, написана в няколко поредни броя за неговата 10-годишнина. А на 23 февруари, както отбелязах вече, навършихме 15. Там всичко е разказано.

– Имало ли е случаи, когато информацията е била много и е трябвало да се избира какво да се публикува и обратно – когато е било трудно да се запълни вестника?

 

– 15 години, до съвсем скоро, информацията е била в изобилие, защото светът на празниците и традициите е шарен и в изобилие, а „Софийски вестник“ е негов дом. Стигало се е до 40 (!) автентични събития и информации да сме публикували в един брой, на „скромните“ ни 16 странички. Ако някоя е оставала, сме пускали в следващия брой. Но периодът май-юни е като реките в този период – пълноводен. Има и „пусти месеци“ – част от юли и август, но, както знаеш, „вестник празен не е излизал“.

Днес, когато светът, България и в частност нашия ареал – София и Софийска област, са в особена ситуация, а празниците и културните събития – забранени по неволя, потърсихме друг ъгъл в огромната стая на информацията. Красивите снимки, поезията, уроци по история от миналото, интервюта с честни и чисти хора, които има какво да кажат на света.

– Имате сайт, YouTube канал. Предвид това, че повечето хора днес се информират от Интернет , смятате ли да ги развивате, за да бъдете актуални?

– Електронното ни издание www.sofiavestnik.com е голямата ми болка, защото е „длъжник“ на читателите ни. Надявам се скоро това да се промени. YouSofia, каналът ни в YouTube, както и видеопортала www.yousofia.bg, който обединява всичките ни видеа, са сравнително млади, обобщени в отворения медиен проект YouSofia. В тях предаваме на живо футболни мачове от Четвърта дивизия, които линкваме и във фейсбук. Тепърва имаме да ги развиваме, но става бавно, защото „лудницата е пълна“. Правим, освен „Софийски вестник“ и вестници на още две общини в Софийска област и изобщо, понякога денонощието не стига. Но това ни е призванието, мисията и продължаваме напред.

– Идвал ли си в Лакатник и какво знаеш за селото?

– Не искам да започвам с това за Лакатник, но футболът в селото е религия, а привържениците умеят „силно да любят и мразят“. Идвал съм, разбира се, в един период, когато имаше повече романтика и по-малко журналистика в живота ми. А Лакатник го опознавах всеки път, когато от невръстен, през юноша и студент пътувах с влака от Лом за София и обратно, и когато още на гара София „шпикерът“ казваше: „Бързият влак за Лом, през Своге, Церово, Бов и Лакатник… ще замине от „еди-кой си“ коловоз.“ Но пак ще дойда, за да предам на живо някой мач на Искър (Лакатник) или да отразя някое от паметните събития, свързани с културния живот в селото.

– Извънредното положение в страната възпрепятства ли работата покрай вестника и въобще как се прави вестник в извънредно положение?

– Отговорих в частност по-горе на този въпрос. Вестник се прави с любов, а не по задължение. Стане ли по задължение, значи човекът си е сбъркал професията. А любов има и по време на извънредно положение. Вестник – също. Любовта търпи, тя не завижда и не се възгордява, както е казал св. ап. Павел. Любовта преодолява всякакви препятствия. Да я намерим и изпитаме! Това е посланието на този труден момент към всички ни.