Бабинден или Денят на родилната помощ

На 8-ми януари, по стара българска традиция, отбелязваме Бабинден . По стар стил се е празнувал на 21 януари. През 1953 година този ден е обявен и за Ден на родилната помощ, на акушерите и гинеколозите. Бабинден се асоциира със семейните обичаи, смята се за завършек на празниците свързани с Рождество Христово. Въпреки че по произход е езически и идва още от праславянски времена, Бабинден се е запазил, а през Възраждането бил изключително почитан.
В миналото бабите, като по – опитни, помагали на нераждалите булки, играейки ролята на акушерки. Три са основните ритуала, които някога жените изпълнявали на този ден – къпане на малките деца от бабата (народната акушерка); угощение на младите невести в дома на бабата; влечугане (къпане) на бабата (този обичаи е разпостранен само в някои селища в България).
На Бабинден бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
„Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера.“
Майките сутрин рано наливали вода, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравет и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, носели й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително се носело и някакво ястие, питка и винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали заедно, пеели песни и играели хора. Мъже, по време на празника, не се допускали.
Днес Бабинден губи голяма част от обредите и обичаите, но се празнува от по – възрастните жени и носи своето празнично настроение.