Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Антоновден е! Честит празник на всички именици

thumb296x233

  На 17-ти януари българският народ отбелязва Антоновден (Лелинден). Празникът е свързан със Свети Антоний, който се смята за покровител на чумата и всички болести като цяло. Св. Антоний Велики е роден през III век в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил едва 20 годишен, родителите му починали. Той раздал имота си на бедните и станал отшелник. Първо Св. Антоний живял в стара египетска гробница, после се преселил в планината в пълно усамотение. Имал дар за чудотворство и прозорливост и хората го намирали дори и там. 20 години той живял в подвижничество, след което се върнал сред народа и повел борба за Вярата. Успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал на 105 години на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
През дългия си живот на общуване с Бога, светецът достигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас. Тогава той заявил: От Бога повече не се боя – обичам го! Други истини, до които светецът достигнал през житейския си път са: „Пустинята е удобно място за размишления за смъртта и прибежище против плътските страсти“, както и  „Онзи, който живее в пустиня, е спокоен от три вида духовна борба: кавги, караници и изкушения“.
Западната църква почита преди всичко необикновените преживелици на светеца: „Минаващите край жилището му чуваха гласове на измъчващите го демони, както и гласа на Антоний, който молел Бога за помощ“. Източната църква, макар да е по-склонна към мистика и аскетизъм, слави неговото спокойствие и вътрешна хармония заради освобождението от страха.

Народните вярвания на българина свързват тясно Свети Антоний и Свети Атанас. Смята се, че са двама братя – ковачи. В Поповско празниците на двамата светии се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В района на Разград (там празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти, защото поверието гласи, че братята Антон и Атанас първи изобретили ковашките клещи.
Кошничарите (плетачите на кошници) също приемат Св. Антоний за свой покровител. Има географски свидетелства, че той изкарвал прехраната си като плетял кошници от палмови клони и ги разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

 


Екипът на lakatnik.info честити празника на всички носещи имената: Антон (от гр. – ценен или „който увеличава цената“), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и др.