Защото звездите над Лакатник са най-красиви…
Лакатник е любимо място за много хора, както за местните, така и за много туристи и любители на природата. Такова е и за Ангел Димитров от София.
Запознах се с Ангел във Facebook – където всички нормални хора се запознават – би казал моят приятел. Момчето питаше за времето и метеорологичните условия в Лакатник. Направи ми впечатление интересът му към селото, без да има роднини или приятели тук. Спомена, че често идва, за да прекара няколко часа на скалите, гледайки звездите. Макар разходите за пътуване да не са малко, той предпочита да ги даде, за да прекара време сред природата вместо да ги изпие в някое софийско заведение.
Замислих се, че понякога ние лакащаните не оценяваме толкова родното си място, колкото хората, които идват тук за малко. Помолих Ангел да разкаже за себе си, какво го доведе в Лакатник и защо идва тук почти всяка седмица. Ето какво сподели той за lakatnik. Info.
„Открих Лакатнишките скали, обикаляйки местата за разходка около София – всяко със своя чар и позитиви. На Лакатник ходя основно вечер след лекции и по тъмно. Занимавам се с астрономия, обичам планината, обичам да снимам, да се разхождам и тичам по места, където няма много хора. В скалите над Лакатник мога да комбинирам всичко това. Нощем освен светещото село се виждат и звездите…нещо, което в големия град е невъзможно. Затова обикновено гледам метеорните потоци от някоя поляна на скалите. Понякога стоя до 3-4 часа през нощта, после паля колата и се прибирам в София.
Това е мястото, което ми допада за разходките по тъмно. Поглед нагоре и виждам звездите, поглед напред и виждам осветените от светлините на селото скали и призрачните сенки от стотиците цепки и дупки…а отдолу е постоянно светещото селце и тромбите на влаковете. Ходя и в сравнително лошо време или в най-големите жеги – когато е мъгливо, вали слаб дъждец или пък е много студено/топло. В пещерата дъжд и сняг не валят, макар че трябва да се има едно наум при големи порои да не се наводни. Температурата в пещерите е постоянна – разхлаждаща през лятото и стопляща през зимата. Двете пещери (Темната дупка и Ръжишката) съм си ги разучавал сам и с четене на Интернет блогове. Влизането и разглеждането на необлагородена пещера си има своята тръпка…дори и след двадесетия път. Пътечките над Лакатник предлагат панорамни площадки, пропасти, пещери (с езеро, водопад, пещерни образувания), големи поляни, широколистни и иглолистни гори. И ако искам да покажа на някой всичко това за половин ден, то Лакатник е предпочитано от мен място. Има и възможности за сериозно физическо натоварване – много стъпала и бързо натрупване на денивелация. На последно място сред плюсовете е пътят между Лакатник и София. Приятни и разтоварващи завои и никакви дупки…само на час от вкъщи.
Не препоръчвам на никой да тича сам посред нощ по тези скали или да влиза сам в пещери, които не познава. Аз търся тази тръпка и поемам рисковете й. Макар да твърдя, че е много по опасно в 22 часа да си в центъра на София или в Студентски град, отколкото на Витоша или на Лакатнишките скали, поне не съм чувал случки за инциденти от подобен род в планините, а тези в София са ежедневие.“
Надявам се, след прочетеното Лакатник да е станал интересна и привлекателна дестинация за много хора, които все още не са били гости на селото, а у жителите да е предизвикало гордост и още по-силна привързаност към родния край.
Всички снимки в публикацията са на Ангел и неговата приятелка Калина.
Разгледайте още снимки в Angel and Kally’s photographic adventures.