Преди 130-150 милиона години, до началото на мезозойската ера (триас), тези места били дъно на море. След това е станало нагъване на земната кора и над водата се появяват нашите земи. По същото време на други места на планетата се появяват и динозаврите.
На много места: над читалището на с. Лакатник, около шосето преди влизане в селото, по пътя за Джеречина, над Пещере по стария път, на Куленица и другаде, от този период се намират вкаменелости на организми: амонити, белемити, миди и др. Тези места често са били посещавани от студенти и професори с научна цел. Белите скали – варовиците, червените и сиви пясъчници, а така и орудяванията (предимно от медни руди), също са от онези времена.
ЛАКАТНИК – НЯКОЛКО МНЕНИЯ ЗА ПРОИЗХОДАНА ТОВА ИМЕ
Името Лакатник произлиза от глагола „ лъкатуши” (лакатуши, както се казва по нашия край). Селският дол минава през Горна ливада и лакатуши през нея. Селският дол приема пет притока, които текат през селото и образуват лъки. Има няколко местности с името „лаки” – Липова лака, Чумина лака ( под Държанчова нива), Лаките в Билото, Гръцка лака.
В ръкописите на Величко П. Варжалски четем: „За произхода на селото, казват, че се е образувало от трите малки селца – Лакатник, Гръцка лака и Лашка лака – заклали вол курбан, яли, пили и се заклели да не се разделят вече”. Но до това предание името Лакатник вече го е имало.
Някои казват, че името Лакатник произлиза от завоя на р. Искър, който се извива като лакът на това място.
Според проучването на проф. Бистра Цветкова , името на Лакатник е старо и произлиза от латинската дума „лактацио”, т. е. нещо като Млекарево, Млечево ( явно е имало много добитък и мляко по време на римляните). Това сигурно е истината.
Името на Лакатник се пренася от селото и на с. Гара Лакатник, което се обособява и разраства след прокарване на ж.п. линията. Спирката първоначално била над старото училище (днес на това място има дърводелски цех) и се казвала Милкьова ливада, по – късно спирката е преместена до днешния прелез, а сегашната спирка е третото място.
Из „ История на село Лакатник“ от Кръсто Балкански
При покоряването на страната ни от турците и през цялото робство, Лакатник е под Софийска кааза (околия). Това по всяка вероятност е заварено положение в административно отношение от второто българско царство. Затова свидетелстват нашите нрави, обичаи, облекло, говор и др., които до голяма степен съвпадат с тези от Софийско (Шопско).
След Освобождението на страната през 1878 год. Княжество България е заемало Северна България. На юг от Стара планина е включвало Софийско, Самоковско, Кюстендилско, Босилеградско, Сливнишко, Драгоманско и Царибродско ( в това число и землището на селото).
По това време в Софийски окръг са влизали: Искрешка, Златишка, Новоселска, Самоковска, Софийска, Брезнишка, Трънска, И Царибродска околии. Лакатник е било към Искрешката околия. Тя е просъществувала до 1900 година, когато по финансови причини е била закрита и селата от нея преминали към Софийска околия.
През 1934 г. след 19-майския фашистки преврат и последвалите реорганизации на административното деление на страната, уедряването на селските общини, Лакатник в края на лятото е включено първоначално в обединената Бовска община. На това крайно несправедливо решение на фашистките управници спонтанно реагира цялото население. То изявява желание да бъде уредено със селата Осиково (Миланово), Дупни връх (Дружево), Губислав и Оплетня, които са били във Врачанска околия със седалище на общината – с. Осиково. Искането било, уредената бъдеща община да е със седалище гара – Лакатник. Искането било удовлетворено, И така след двумесечно, престояване към община в гара Бов, с. Лакатник преминава към нова централна община – Гара Лакатник, в състава на която влизат селата: Лакатник, Миланово, Дружево, Оплетня и Губислав, в които се създават кметски наместничества. Така през периода на най-тежките години от фашизма, Лакатник е бил в административно отношение във Врачанска околия. В началото на 1945 година, народната власт удовлетвори искането на населението и общината в гара Лакатник премина към Софийска околия. Към общината в гара Лакатник останаха селата Лакатник, Губислав и Оплетня. През 1956 г., махала лакатска Грабровница бе обособена в отделно селище с пълномощничеството, то включи махалите: Левище, Смилова ливада, Засека, Байчов трън, Банята, Чернатица, Типчина, Върбица и Гръцка лака, а по-късно и гара Лакатник (с махалите Изворо, Радедш, Церако, Бирова Торница, Секцията, Яничов дол, Държанчова нива) в ново селище – гара Лакатник. През 1986 г. от с. Габровница се отделя с указ на Държавният съвет – махала Левище в отделно селище, Гара Левице, което фактически не се обособи, като отделно село.
Из „Лакатник в миналото“ на Стоян П. Дивански
Гара Лакатник е създадено с Указ на Президиума на Народното събрание от 1965 г. със статут на населено място – гара. Със Закона за административно-териториалното устройство на Република България (1995 г.) статутът му е променен на населено място – село.
Още стари снимки на Лакатик и околията в нашата РЕТРО ГАЛЕРИЯ