По време на нашите теренни проучвания през 2016 г. успяхме да регистрираме седемнадесет оброчни места, да опишем оброците и службата на тях в средата на ХХ в. и днес. Голяма част от оброците, както вече беше изяснено, са върху стари светилища и до вековни дървета. Благодарение на това, че безводна местност била „харизана” за оброк – „проимало вода” – изврял голям извор – в махала Брусия, твърдят нашите информатори. Пак по техните думи останките от седемте църкви и „многото курбани, некои от които може би и не ги знаеме” са доказателство за набожността на лакатчани. „Около седем черквички е имало в нашето (землище – б. м.), от които само на две личат основите и тая е запазена, действаща в селото, и тя е възстановена 18 72 г., на Градището личат основите на черквата и на Тръстеная личат. То и при Атанас си личи. Имало е нещо” (ЕКП, СГН).
С изключение на оброка на св. Димитър, който е общоселски и оброка на Спасовден при Взривния склад, който в известен смисъл можем да определим като междуселски (поддържан е от един род, чиито наследници днес живеят и в Лакатник, и в Габровница и се събират хора и от двете села), всички останали оброци са махленски. Курбанът на Тръстеная е голям и се събират на него хора не само от Лакатник, но и от съседните села – от Бов, Габровница. Лакатник и гара Лакатник заемат обширна територия и този начин на разпределение на оброците дава възможност на хората и от най-отдалечените от основното селище махали и кошари да имат свой светец и закрилник, който да почитат и на когото да служат. Оброчните места са разположени на голямо разстояние един от друг. На всички оброци в селището и махалите (освен в двора на църквата) са поставени оброчни знаци – стари каменни кръстове, запазени, а на някои места до старите има и подновени.
„Предния ден започва подготовката – набират се дърва, вода ако няма се докарва. На деня некой практикуват си заколват обредното животно. Предимно овен или овца. Друго не сме ползвали ние. По правила, когато е името на оброк мъжки – трябва да е овен, когато е жена – трябва да е овца. (За мъж светец – овен, за светица – овца – б.м.). Предимно (сега) на всичките оброци се колят овце. Този, който дава курбана, там си събира5-6 човека плюс готвача, казаните, водата, огъня. Сечат се мръвките, слага се. Вари се 4-5 часа и около обяд идва свещеника – и по 7-8 казана съм варил (разказът е на готвача за курбана на Тръстеная). И като свещеника си свърши своята работа, се раздава курбана – за здраве, раздава се за в къщи като остане и некой път и музика има.
Хлябове обредни жените си носат, питки, кой какво направи, сиренце пресно, салатка може да си направи. Слагат се там така в кръг, попа ги прекажда. Ракийка, винце, биричка – кай какво си донесе.И хората минават един по един, та запалат свещички там до кръста. Кой целува кръст, кой целува на попа ръка и остават и по неко лев. Два вида чорба се вари. Може и един – зависи кой как пожелае. Но по принцип два вида. Едното е като супа, другото е по-гъсто – манджа.
Ние там като сме, се пали свещичка – така е възприето, на левото ухо – преди да го заколат. И заколва се животното. Главата я слагат в супата. Некои я изпичат или като я сварат – събират месото от нея и го раздават пак така на хората – на всеки просто по една хапка. По-различно не е било. Свещеник винаги си е имало, когато имат възможност да го викнеш и да му платиш” (ЕКП, СГН).