Искърското дефиле е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми.
Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на. Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км. Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Още в началото на дефилето започват резките стеснения на долината с ясно очертани меандри. Наклонът на долинните склонове е ту полегат, ту стръмен, ту недостъпен. После идва приказната част край гарите Церово и Лакатник, където величието на пейзажа се подчертава от скалния амфитеатър.
При Черепиш реката се провира през долина с подчертан каньоновиден характер, с издигащи се отстрани каменни стени от млечнобели варовици. След няколко километра се разкрива пленителната гледка на Ритлите, които очертават границата между главната Старопланинска верига и по-спокойните гънки на Предбалкана. Същинската част на Искърския пролом векове е била труднодостъпна. Пътищата, които са свързвали двете страни на планината, са вървели високо по билото. През 1889 г. през пролома е прокарана жп линия, която скоро променя живота по течението на реката – израстват нови селища, създава се нов поминък, навлизането в гънките на планината става по-бързо и по-лесно.По-късно е построен и шосейният път.
През последните години по най-хубавите места край Искъра, около жп гарите и спирките, в близост до селата и махалите, израстват цели вилни селища, придаващи нов колорит на пролома. Още от “входната врата” – град Нови Искър, преди да се навлезе в пролома, може да се посетят известните Кътински пирамиди, край село Кътина (от кв. Курило до тях е 1 ч. пеша, но може и с кола до селото, откъдето се достига за 15-20 мин ). През първите 15 км. на пролома се редят къщите и вилите на пръснатите селища Владо Тричков, Реброво, Луково, Томпсън. Следва известният като Перлата на Искърското дефиле общински център
град Своге. Миналото на Своге и околните села е отразено в археологическа музейна сбирка, експонирана във фоайето на НЧ „Градище-1907“ (ул. “Цар Симеон” 29). Запазена е църквата “Св. Параскева” с интересни стенописи от XVI и XVII век. Има и паметник на загиналите във войните (1912-1918). Тук е и най-голямото предприятие в България за шоколадови изделия “Монделийз“. В града има и туристическо дружество “Искърски пролом“, няколко малки хотелчета, десетки търговски обекти. В центъра функционира и малък туристически информационен център. От Своге могат да се предприемат пешеходни разходки в много посоки из красивите околности.
След Своге по пролома следват Церово, Гара Бов и Гара Лакатник. По тези места се навлиза в един чуден, фантастичен свят. Скалните отвеси, най-вече по левия бряг на Искъра, стават все по-внушителни, като достигат своя апогей при
Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. По тях е направил своите първи крачки родният алпинизъм. И сега те са превъзходен катерачен обект.
От Гара Бов се отива за 1 час (маркирано е) до един от най-високите водопади в България –
Скакля (85 метра). Оттам може да се продължи по маркиран маршрут през селата Заселе и
Зимевица до хижа “Пробойница” (3-3.30 ч). От Гара Бов тръгва маркиран маршрут и в обратна, източна посока към
хижа “Тръстеная” (4 ч.), като пътьом може да се отбие, също по маркирана пътека, до малка махаличка, в която е отсядал народният поет
Иван Вазов. От Гара Лакатник също тръгват маркирани пешеходни маршрути към:
хижа “Тръстеная” (3.30-4ч), откъдето могат да се изкачат красивите старопланински върхове Издримец – 1493 м,
Яворец – 1348 м, Гарвана и др., хижа “Пробойница” (4 ч), хижа “Пършевица” (5-6 ч) и др.
По пролома следват спирка село Оплетня, спирка Пролет, Елисейна. Долинните склонове стават по-меки и спокойни, но пейзажът е все така пленителен. От Оплетня, за около 4 часа по маркиран маршрут, се достига хижа “Пършевица” във Врачанския Балкан, край която се произвежда овче сирене и балкански кашкавал. От спирка Пролет, по асфалтово шосе, идващо от Елисейна – 15 км (има маркировка) за около 3 часа се достига уникалния манастир
“Седемте престола”, скътан в пазвите на стария Балкан, върху десния бряг на живописната река Габровница. Построен е през XI век от брата на Петър Делян – княз Георги-Гаврил. През 1737 г. е ограбен и опожарен, а през 1770 г. – възстановен. Бил е любимо хайдушко средище.
През 1799 г. тук е пребивавал видният възрожденец Софроний Врачански. Посещаван е и от Апостола Васил Левски. В него народният поет Иван Вазов написва произведението си “Клепалото бие” (1899). Особен интерес предизвиква църквата, чиято архитектура е единствена не само у нас, но и в Европа. В манастира може да се нощува, предлага и туристическа кухня. От него може да се продължи в различни посоки из планината. От Елисейна може да се отиде с редовен автобус (за село Осеновлаг) до манастира “Седемте престола”, а в обратна, западна посока, по маркиран маршрут да се достигне хижа “Пършевица” (около 5 ч). От следващото селище по пролома – Зверино (тук 40 Ботеви четници, начело с Войновски, са пресекли Искъра след разгрома на четата) също може да се достигне хижа “Пършевица” по маркиран маршрут за 5-5.30 ч. По немаркирани пътеки може да се отиде през планината до манастира “Седемте престола” (7-8 ч) и хижа “Лескова” (6.30-7 ч).
След Зверино реката отново е притисната от белите варовици. Поразяват скалите и приказните меандри. На повечето места водата опира в самите скали, затова шосето и жп линията често се провират през различни по дължина тунели. На десния бряг, между Зверино и Лютиброд, на около 1 км от жп спирка Черепиш, се намира историческият Черепишки манастир. Страшна е легендата за началото на този манастир, притулен под скалите, притиснат до реката: Някога войските на Цар Иван Шишман (1323-1333) влезли в люта битка с врагове на царството по тези места. След жестокия сблъсък струпали черепите на избитите на мястото на днешния манастир. Може би в памет на незнайните ни предци, може би за тяхно успокоение, бил изграден манастир (XIV век), наречен “Черепич”. Тази легенда се потвърждава от някои местни наименования – Шишманови дупки, Шишманец и др. В книжовните паметници, останали от този манастир, е Черепишкото четвероевангелие, написано на хартия през XV век, съхранено в златна обковка, изкована в самия манастир.
То свидетелства за връзките на Черепишката обител със Света гора Атонска. В панегирик от 1623 г. са открити 3 съчинения на Патриарх Евтимий. При самия изход на същинската част на пролома, на 1 км преди село Лютиброд, като последен внушителен декор, се изправят
Ритлите. Те са едни от най-интересните природни феномени из пролома. Четири своеобразни успоредни каменни стени се издигат от двете страни на реката. Народът правилно ги е оприличил като ритли на волска кола. Към реката те са високи 49 м, а на запад се издигат до 200 м. Югозападно от Ритлите, над левия бряг на реката, е историческият Рашов дол. В началото на юни 1876 г. тук са убити 12 Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. Малък паметник гробница и паметна плоча напомнят за гибелта на героите. Местността около лобното място е превърната в парк. От село Лютиброд за 3 ч по маркиран маршрут се достига до върха, паметника и хижа “Околчица” – голготата на безсмъртния поет-революционер Христо Ботев и неговата героична чета. Може да се отиде и с кола по асфалтово шосе. След Лютиброд проломът се разширява и навлиза в предбалканската си част. Изгубва от своята внушителност, но край Роман, Кунино, Карлуково и Реселец открива нови неочаквани красоти и великолепни места за туризъм.
Радевият вир е едно от любимите места в Лакатник не само на децата, но и на възрастните. През горещите летни месеци това място събира много хора, както местни, така и гости на селото. Много предпочитат вира, дори и пред басейн. Мястото е приятно, тихо, носи изключителен заряд и едно незаменимо спокойствие сред природата. Радевият вир е може би най-големия и дълбок вир от Селската река, която води началото си високо от планината над хижа „Тръстеная“.
БФСп N: 2432
