Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Забележителности

За едно пътешествие из Дефилето с парен локомотив (СНИМКИ)

Текст и снимки: Калина Стоименова

Да пътуваш с парен локомотив през Искърското дефиле е сбъдната мечта. На 22-ти септември имахме невероятния шанс да поемем на такова романтично пътешествие, покрай непристъпни скали и красиви селища, следвайки извивките на река Искър. Парният локомотив от далечната 1935 г., теглещ шест вагона, пълни с радостни пътници от всички възрасти, потегли от София с крайна цел гара Черепиш, и след тричасов престой отново се завърна в София.

 

Орлин Колов: В Житолюб съм се гмуркал над 20 пъти (СНИМКИ+ВИДЕО)

Орлин Колов – Фори се занимава с алпинизъм, бил е част от националния отбор на България по ледено катерене. В района идва първо да катери скалите.

За lakatnik.info той разказа, че в карстов извор Житолюб се е гмуркал над 20 пъти. Житолюб е най-ниската галерия на пещерата Темната дупка. За жалост, казва Орлин, подводната му галерия завършва с паднали камъни и би било много трудно да се разчистят. Според него има още една пещерна система, която се влива в Житолюб. „Много пъти съм виждал водата в Темната дупка да е абсолютно бистра, а в Житолюб е бяла, значи се влива вода и от друга пещерна система.“

За последно Орлин се е гмуркал в Житолюб преди година, но е решен отново да го направи, за да измисли как да бъде изчистен блокажа. Интересен факт е, че тук е правен семинар по пещерно гмуркане, тоест начално обучение. Също така в сифона на Жеково езеро, който е в Темната дупка е провеждана учебна акция по водолазно пещерно спасяване  – това е преминаване на носилка с „пострадал“ през подводната галерия.

Всички тези мероприятия са организирани от Орлин Колов – Фори и пещерен клуб Студенец, град Плевен.

Прочетете ТУК за една от последните им акции.

Снимките в публикацията са предоставени от Орлин Колов.

Снимки

Видео

Радевият вир

cropped-20160529_161035.jpgРадевият вир е едно от любимите места в Лакатник не само на децата, но и  на възрастните. През горещите летни месеци това място събира много хора, както местни, така и гости на селото. Много предпочитат вира, дори и пред басейн. Мястото е приятно, тихо, носи изключителен заряд и едно незаменимо спокойствие сред природата. Радевият вир е може би най-големия и дълбок вир от Селската река, която води началото си високо от планината над хижа „Тръстеная“.

Старите хора казват, че името на вира идва от момче на име Ради. Къпейки се, той решил да скочи от скалата над вира, при скока си удря главата от камък под водата и умира. От там вира носи неговото име.

Разказват, че Ради бил любител планинар, затова гроба му е на скалата над ресторант „Пещерата“, която лакащани наричат Беседката.

Наш читател ни изпрати снимки на Радевия вир през зимата. Едно прекрасно място, както и целия Лакатник, независимо от сезона.

 

Който има повече информация, снимки, исторически факти за вира, може да ни пише на admin@lakatnik.info. Помогнете ни да съберем всичко за Лакатник на едно място.

Как да стигнете до Радевия вир

Пропаст „Ямата“

20160529_110604

Пропаст „Ямата“ се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-45 м.). Човек трудно би я открил, ако не знае точното й местонахождение. Около нея, за да предпазят хората и животните от пропадане в дълбокото й гърло, се вият високи дървета. Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната, които към днешна дата рядко ще видите и тук. За жалост, поглеждайки надолу в пропастта се виждат и отпадъци, което е белег за немърливо отношение от страна на местни, а може би и туристи. Говори се, че там са хвърляни и трупове на животни. В книгата си „На където ти видят очите“ вече покойният Ясен Антов представя интересен разказ за самата пропаст. Пазете природните богатства!

река Искър

Искър е река в България, Област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.

Read More

Искърското дефиле

IMG_20140419_135742

   Искърското дефиле е истинска перла в туристическата огърлица на България, чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми.
   
   Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на. Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км. Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Още в началото на дефилето започват резките стеснения на долината с ясно очертани меандри. Наклонът на долинните склонове е ту полегат, ту стръмен, ту недостъпен. После идва приказната част край гарите Церово и Лакатник, където величието на пейзажа се подчертава от скалния амфитеатър.
   
   При Черепиш реката се провира през долина с подчертан каньоновиден характер, с издигащи се отстрани каменни стени от млечнобели варовици. След няколко километра се разкрива пленителната гледка на Ритлите, които очертават границата между главната Старопланинска верига и по-спокойните гънки на Предбалкана. Същинската част на Искърския пролом векове е била труднодостъпна. Пътищата, които са свързвали двете страни на планината, са вървели високо по билото. През 1889 г. през пролома е прокарана жп линия, която скоро променя живота по течението на реката – израстват нови селища, създава се нов поминък, навлизането в гънките на планината става по-бързо и по-лесно.По-късно е построен и шосейният път.
    През последните години по най-хубавите места край Искъра, около жп гарите и спирките, в близост до селата и махалите, израстват цели вилни селища, придаващи нов колорит на пролома. Още от  “входната врата” – град Нови Искър, преди да се навлезе в пролома, може да се посетят известните Кътински пирамиди, край село Кътина (от кв. Курило до тях е 1 ч. пеша, но може и с кола до селото, откъдето се достига за 15-20 мин ). През първите 15 км. на пролома се редят къщите и вилите на пръснатите селища Владо Тричков, Реброво, Луково, Томпсън. Следва известният като Перлата на Искърското дефиле общински център град Своге. Миналото на Своге и околните села е отразено в археологическа музейна сбирка, експонирана във фоайето на НЧ „Градище-1907“ (ул. “Цар Симеон” 29). Запазена е църквата “Св. Параскева” с интересни стенописи от XVI и XVII век. Има и паметник на загиналите във войните (1912-1918). Тук е и най-голямото предприятие в България за шоколадови изделия “Монделийз“. В града има и туристическо дружество “Искърски пролом“, няколко малки хотелчета, десетки търговски обекти. В центъра функционира и малък туристически информационен център. От Своге могат да се предприемат пешеходни разходки в много посоки из красивите околности.
   След Своге по пролома следват Церово, Гара Бов и Гара Лакатник. По тези места се навлиза в един чуден, фантастичен свят. Скалните отвеси, най-вече по левия бряг на Искъра, стават все по-внушителни, като достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. По тях е направил своите първи крачки родният алпинизъм. И сега те са превъзходен катерачен обект.
   В скалите е кацнал алпийският заслон “Орлово гнездо”, построен през 1938 г. с много любов от членове на някогашния Български алпийски клуб. Непосредствено под него е прочутата Алпийска поляна, с подновеният през 2002 г. от местните туристически заслон. Тук е известната многоетажна пещера Темната дупка, както и карстовият извор Житолюб, край който има малко ресторантче.
   От Гара Бов се отива за 1 час (маркирано е) до един от най-високите водопади в България –
Скакля (85 метра). Оттам може да се продължи по маркиран маршрут през селата Заселе и
Зимевица до хижа “Пробойница” (3-3.30 ч). От Гара Бов тръгва маркиран маршрут и в обратна, източна посока към хижа “Тръстеная” (4 ч.), като пътьом може да се отбие, също по маркирана пътека, до малка махаличка, в която е отсядал народният поет Иван Вазов. От Гара Лакатник също тръгват маркирани пешеходни маршрути към: хижа “Тръстеная” (3.30-4ч), откъдето могат да се изкачат красивите старопланински върхове Издримец – 1493 м,
Яворец – 1348 м, Гарвана и др., хижа “Пробойница” (4 ч), хижа “Пършевица” (5-6 ч) и др.
По пролома следват спирка село Оплетня, спирка Пролет, Елисейна. Долинните склонове стават по-меки и спокойни, но пейзажът е все така пленителен. От Оплетня, за около 4 часа по маркиран маршрут, се достига хижа “Пършевица” във Врачанския Балкан, край която се произвежда овче сирене и балкански кашкавал. От спирка Пролет, по асфалтово шосе, идващо от Елисейна – 15 км (има маркировка) за около 3 часа се достига уникалния манастир “Седемте престола”, скътан в пазвите на стария Балкан, върху десния бряг на живописната река Габровница. Построен е през XI век от брата на Петър Делян – княз Георги-Гаврил. През 1737 г. е ограбен и опожарен, а през 1770 г. – възстановен. Бил е любимо хайдушко средище.
   През 1799 г. тук е пребивавал видният възрожденец Софроний Врачански. Посещаван е и от Апостола Васил Левски. В него народният поет Иван Вазов написва произведението си “Клепалото бие” (1899). Особен интерес предизвиква църквата, чиято архитектура е единствена не само у нас, но и в Европа. В манастира може да се нощува, предлага и туристическа кухня. От него може да се продължи в различни посоки из планината. От Елисейна може да се отиде с редовен автобус (за село Осеновлаг) до манастира “Седемте престола”, а в обратна, западна посока, по маркиран маршрут да се достигне хижа “Пършевица” (около 5 ч). От следващото селище по пролома – Зверино (тук 40 Ботеви четници, начело с Войновски, са пресекли Искъра след разгрома на четата) също може да се достигне хижа “Пършевица” по маркиран маршрут за 5-5.30 ч. По немаркирани пътеки може да се отиде през планината до манастира “Седемте престола” (7-8 ч) и хижа “Лескова” (6.30-7 ч).
   След Зверино реката отново е притисната от белите варовици. Поразяват скалите и приказните меандри. На повечето места водата опира в самите скали, затова шосето и жп линията често се провират през различни по дължина тунели. На десния бряг, между Зверино и Лютиброд, на около 1 км от жп спирка Черепиш, се намира историческият Черепишки манастир. Страшна е легендата за началото на този манастир, притулен под скалите, притиснат до реката: Някога войските на Цар Иван Шишман (1323-1333) влезли в люта битка с врагове на царството по тези места. След жестокия сблъсък струпали черепите на избитите на мястото на днешния манастир. Може би в памет на незнайните ни предци, може би за тяхно успокоение, бил изграден манастир (XIV век), наречен “Черепич”. Тази легенда се потвърждава  от някои местни наименования – Шишманови дупки, Шишманец и др. В книжовните паметници, останали от този манастир, е Черепишкото четвероевангелие, написано на хартия през XV век, съхранено в златна обковка, изкована в самия манастир.blog
   То свидетелства за връзките на Черепишката обител със Света гора Атонска. В панегирик от 1623 г. са открити 3 съчинения на Патриарх Евтимий. При самия изход на същинската част на пролома, на 1 км преди село Лютиброд, като последен внушителен декор, се изправят Ритлите. Те са едни от най-интересните природни феномени из пролома. Четири своеобразни успоредни каменни стени се издигат от двете страни на реката. Народът правилно ги е оприличил като ритли на волска кола. Към реката те са високи 49 м, а на запад се издигат до 200 м. Югозападно от Ритлите, над левия бряг на реката, е историческият Рашов дол. В началото на юни 1876 г. тук са убити 12 Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. Малък паметник гробница и паметна плоча напомнят за гибелта на героите. Местността около лобното място е превърната в парк. От село Лютиброд за 3 ч по маркиран маршрут се достига до върха, паметника и хижа “Околчица” – голготата на безсмъртния поет-революционер Христо Ботев и неговата героична чета. Може да се отиде и с кола по асфалтово шосе. След Лютиброд проломът се разширява и навлиза в предбалканската си част. Изгубва от своята внушителност, но край Роман, Кунино, Карлуково и Реселец открива нови неочаквани красоти и великолепни места за туризъм.


Карстов извор „Житолюб“

IMG_20140421_130928
Снимки: admin
Карстов извор „Житолюб“

се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка на 8 м. от нивото на р. Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренски дол и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.


[su_youtube_advanced url=“https://www.youtube.com/watch?v=vi5s_pP-MaI“ rel=“no“]

 

 

 

Козарска пещера

1112БФСп N: 2432

Населено място: гара Лакатник, общ. Своге, Софийска област

Обща дължина: 834

Денивелация: 12

Дълбочина минус: 0

Изкачване плюс: 12

GPS координати: E 23° 22′ 16.63″, N 43° 05′ 05.00″

GPS координати: E 23° 22′ 16.63“, N 43° 05′ 05.00“

2462-40

Козарска пещера е част от Лакатнишкия карстов район. Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър. Входът и е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. До тук се достига трудно, по тесни и стръмни пътечки, от където пещерата носи своето име. Входът й е голям с обширно преддверие, което често се използва за нощуване. Струящата от него прохлада е истинско блаженство след уморителното катерене по голия склон под парещите слънчеви лъчи. Пещерата е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. В цепнатините по тавана могат да се видят основите на някогашни огромни кварцови друзи. В ляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор, високо в него. От там се открива прекрасна гледка на местността.

Пещера „Темната дупка“

Входът на пещера "Темната дупка", снимка: admin
Входът на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред най-дългите пещери в България. Отворът ѝ се намира на Лакатнишките скали, на 27 м. над река Искър. Пещерната система е многоетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си. В пещерата има мновество езера, като езерата “Пепи“ са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.
В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.Неотдавна в Темната дупка е открит рядък вид, който в целя свят се среща единствено тук и на езерото Байкал.

20150801_15104720150801_151024 20150801_151047

 

Лакатнишките скали

Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до Гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност. Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. Лакатнишките скали се наричат „люлка“ на българския алпинизъм и по тях са прокарани множество съвременно екипирани турове с различна степен на трудност. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Освен от катерачите, Лакатник е посещавано място и от пещерняците. В района има много пещери, но най-известна е Темната дупка, с обща дължина на галериите над 5000 м. Проучванията й продължават. Тя е една от най-интересните български пещери. Разположена е на 4 етажа. Тъй като не е електрифицирана и благоустроена, предлага всички емоции от едно приятно и впечатляващо пещерно проникване. В Темната дупка, която е сравнително „млада“ пещера, все още не са се образували познатите сталактити и сталагмити. Тях можете да видите в други пещери на Лакатнишките скали като Ръжишката, Козарската или пък Свинската дупка, разположени по-високо в скалите