За първи път в историята Лакатник няма да има отбор в окръжните групи (ИНТЕРВЮ и ГАЛЕРИЯ)
Лакатският футболен отбор датира от около 1926 – 1927 година , а стадионът в селото се е казвал Лакатник и Дружба. Това е тим с история и добро име през годините във футбола в софийска област. Какво наложи отказването от участие в предстоящия сезон на ФК ИСКЪР 2005, ще разберем от Ивайло Иванов, президент и вратар на отбора.
Иво, ти от колко време си част от ФК Искър 2005?
Аз съм част от отбора от доста отдавна – от 2000 год.
Какво ти костваше да се грижиш и поддържаш цялата база? Имаше ли помощ?
За поддържането на стадиона в началото си помагахме с Николай Съботинов. Административната и организационна дейност съм я вършил аз, включваща картотекиране, намиране на охрана и лекар за мачовете, чертане на стадиона, чистене на съблекални и други такива дейности. Помагали са ми момчета от отбора, най- често Борислав Петров.
Кои са най-запомнящите ти моменти?
Преди да станем Искър 2005, през сезон 2004/2005 станахме първенци в областната група. По лошо стечение на обстоятелствата след като свърши сезона имаше много дъждове, река Искър излезе от коритото си, вследствие на което се свлече земна маса, която затрупа голяма част от стадиона. И така останахме без стадион. Същата година /2005/ се сформира новото име на отбора. Скитахме се немили-недраги по чужди стадиони няколко години, но не се отказахме. Събличахме се по разни счупени рейсове, миехме се със студена вода след мачовете, но това не ни спря. С това първо място са свързани най-запомнящите ми моменти, както и когато победихме и двата отбора на Своге като домакини.
Труден ли бе пътя, който трябваше да извървите, за да се върнете отново на собствен терен след наводненията съсипали стадиона?
След много обещания, преговори, подписка, виках и телевизия в лицето на Светослав Иванов от bТВ най-накрая през 2012 г. се завърнахме да домакинстваме в гара Лакатник с новоизградени стадион и съблекалня.
Отборът е на почти сто години, винаги е съществувал и е бил част от софийските окръжни групи. Във вторник (08.09.2020), обаче, обявихте официално, че няма да участвате в първенството. Разкажи защо се стигна до там и трудно ли беше вземането на такова решение?
С течение на времето нещата ставаха все по-тежки от организационна гледна точка. Направи се мини футбол в Своге, и като че ли лека-полека момчетата започнаха да предпочитат този вид футбол. В последните години почти го карахме насила, ходехме по мачове по 10-11 човека, нямахме хора. Такова решение не се взима лесно. Дал съм много за този отбор и не съм искал от никой нищо, но просто виждам, че няма желание. За финал ще кажа – вчера слязох и изнесох купи, грамоти, снимки и всякакви неща на отбора. Седнах вътре и си поплаках. Много ми е тежко, че това се случва, но не зависи само от мен. Липсата на желание за футбол у младите също е проблем.
Това ли е края според теб? Какво ще се случи с футбола в Лакатник? Дали ще останат да пустеят стадион и съблекалня?
Според мен един път щом се прекъсне едно нещо, след това възстановяването му ще е адски трудно. За голямо мое съжаление Лакатник няма да има и отбор в мини футбола. Помня преди, когато имаше мач в Лакатник беше истински празник. Отбори от градовете, които играеха с нас никога не са си тръгвали като победители от Лакатник /Своге, Драгоман, Костинброд, Правец, Годеч/ все отбори с големи бази. За сега отбора на Церово ще играе на стадиона ни. Тези дни ми предстои разговор с ръководителя им, за да се разберем по въпроса около поддържането на стадиона. Той иска да продължавам да се грижи за него. Ако го направя ще е само, защото ме е грижа за стадиона и като го гледам сега в какво състояние е ми се реве. Косачката ни се развали преди около месец и от общината не взимат мерки за оправянето й. За да изпратят косачка от Своге трябва да търся човек с камионче да я взима от Своге. Стадионът трябва да се коси минимум по два пъти в седмицата. Сега не е косен повече от месец. Мисля да отида отново и до общината, за да ги питам как ще става поддръжката на стадиона, но от там няма голяма заинтересованост също. Отговорът е – намерете си камионче и ще идват, да де но това камионче не върви на вода – 40лв. взимат за курс.
За съжаление разговорът ни с Иво приключи така – някак в нищото. За него беше трудно да говори като човек, който е част от отбора 20 години и за мен беше трудно да питам като човек (макар и жена) израснал на този стадион покрай баща си – смея да кажа един от най-добрите футболисти в Дефилето от близкото минало – Румен Кръстанов. Не успяхме да си кажем нищо положително за финал, но аз вярвам, че където е текло, пак ще тече…
Снимки в публикацията: lakatnik.info, Ангел Лазаров
