Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Туризъм

Учредиха туристическо дружество Понория (СНИМКИ)

На 12-ти октомври 2019 г. в хижа Тръстеная (село Лакатник), група приятели се събрахме за да учредим ново туристическо дружество, наречено Понория. Неговите цели са развитие на планинарството в България и в частност популяризиране на Понор планина, като място за спортно-туристическата дейност.

Това е естествено продължение на нашите неколкогодишни усилия да поставим планината сред популярните дестинации на туристическата карта. В миналото възстановихме туристическата маркировка по маршрутите от село Заселе до хижа Пробойница и от село Зимевица до връх Тодорини кукли. Поставихме информационна табела на първенеца на Понор – връх Равно буче (община Годеч), който до този момент беше несправедливо пренебрегван в спора за първенството, за сметка на популярния вече връх Сърбеница.

Само с няколко указателни табели превърнахме водопад Добравишка скакля от напълно непознато място в известна дестинация за планинарство с деца. Скоро предстои поставянето на още около 20 информационни табели, които ще направят пътеките още по-безопасни и приятни за разходка. През цялото това време не спирахме да показваме забележителностите на планината пред аудиторията, която успяхме да изградим в социалните мрежи и която днес наброява над 1000 души.

Вярваме, че усилията ни са в правилната посока и в името на нещо добро – по-полярна и търсена Понор планина. Върху този непоклатим фундамент ние се опитваме да градим бавно, но сигурно подобряване живота на местните жители, опазване на културното и природното ни наследство, любов към страната и здрави българи. Четирите колони на нашия дом – българското село. Ето затова Понория е уникален проект без аналог, обречен на успех, заради общополезните си цели, които си е поставил да постигне. Водени от думите на Христо Проданов, че „Там, където има воля, има и път!“, ще доведем делото до край.

Ние от туристическо дружество Понория протягаме ръка към всеки, който по някакъв начин симпатизира на редовете по-горе. Защото пътят към целта е по-лек и приятен, когато се върви рамо до рамо с верен другар.

Повече за дейността на дружеството можете да прочете на ponoria.com. Там ще разберете и как можете да станете член. За всякакви идеи, въпроси и предложения ни пишете на td@ponoria.com.

Текст и снимки в публикацията: ТД Понория

Bike For Trail – Един ден на колело, Лакатник – Бов (ВИДЕО)

Един ден на колело в Стара планина, България. Красиви сцени на зелена трева и гледка към планината. Пътуване от Лакатник до Бов през хижа Тръстеная. Целият маршрут беше 36 км по черни пътища и пътеки.

 

Автор: BikeForTrail

YouTube канал: https://www.youtube.com/channel/UCAqoLDt5KvzBp4v5N5rysKg

Instagram: https://www.instagram.com/bikefortrail/

БПС с писмо до община Своге за възстановяване функционирането на хижа „Пробойница“

Българският планинарски съюз с писмо до община Своге във връзка с възтановяването и функционирането на хижа „Пробойница“.

До
Кмета на Община Своге
Общински съвет – гр. Своге

Уважаеми дами и господа,
В последните години планинският туризъм в България се радва на нарастваща популярност. Потокът от туристи се увеличава непрекъснато, както на утвърдени и популярни дестинации, така и на непознати до сега места.

Един от най-популярните маршрути е международен туристически маршрут Е3, по-известен на територията на нашата страна като Ком-Емине. От съществено значение за успешното преминаване на един такъв дълъг преход е наличието на хижи, в които планинарите да се подслонят и нахранят след дългия ден, подготвяйки се за следващия.

Тръгвайки от връх Ком, първата хижа „Петрохан“ е прекалено близо за еднодневен преход, а следващата хижа „Тръстеная“ – прекалено далеч. Това прави хижа „Пробойница“ ключова за този знаков маршрут. Тя е изключитело важна и поради обстоятелството, че алтернатива няма.

Целогодишно маршрутът се преминава и от много чужденци, освен от български туристи както групово, така и организирано от различни туристически съюзи и туристически агенции. От важно значение за имиджа на страната ни е чуждестранните туристи да останат доволни от престоя си тук, за да бъдат жива реклама за България сред своите роднини и приятели. Хижа „Пробойница“ е и важно свързващо звено по туристическите пътеки между село Гара Бов и Вършец.

В Годишна програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2019 година на Община Своге, раздел I Продажби, т. 4, е вписан поземлен имот №000324 с площ от 10,552 дка, находящ се в землището на село Губислав, местност „Пробойница“, заедно с построените в имота сгради: масивна сграда на три етажа, представляваща хижа „Пробойница“; 10 броя полумасивни сгради, представляващи дървени бунгала; полумасивна сграда на един етаж, представляваща склад.

През 2017 г. община Своге на основание чл.8, ал.4 и чл.35, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл.46, ал.1 и чл.70, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, обявява откриване на процедура по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот №000324 с площ от 10,552 дка, находящ се в землището на село Губислав, местност „Пробойница“, заедно с построените в имота сгради: масивна сграда на три етажа, представляваща хижа „Пробойница“ със застроена площ от 341 кв.м.; 10 броя полумасивни сгради, представляващи дървени бунгала, всяко от тях със застроена площ от 7 кв.м.; полумасивна сграда на един етаж, представляваща склад със застроена площ от 68 кв.м. Начална тръжна продажна цена е в размер на 151 000 лева, съгласно експертна оценка на лицензиран оценител.

Уважаеми дами и господа,
Апелираме за изваждането на хижа Пробойница от раздел I Продажби. За да бъде хижата отново такава, каквато е била някога и да приема пак туристи и детски лагери сред красивата природа на планината, считаме че тя трябва да бъде отдадена под наем на отговорни хора, които биха я приели като призвание и биха я стопанисвали по подобаващ начин в името на планинския туризъм в България.

22 август 2019 г.
Български планинарски съюз

Можете да подпишете и инициираната по темата петиция ТУК.

Източник и снимка:

Български планинарски съюз

Близо 70 души се качиха до х. Тръстеная в събота (ГАЛЕРИЯ)

67 човека участваха в ежегодния и традиционен поход от село Лакатник до хижа Тръстеная, който бе в събота /25-ти февруари/. Последните години на този поход идват около 40 човека, но този път те бяха много повече. Около 10:30 часа сговорната дружина потегли към хижата с много настроение, смях и разбира се – ракийка и винце. Времето беше благосклонно към туристите и приятно за ходене, макар пътя и пътеките да бяха кални.

Най-малкият ентусиаст изкачил се до горе съвсем сам е Евгени Антонов на 5 години от град Своге, а най-възрастният – Стефан Тодоров на 80 години от Гара Лакатник.

Пристигайки на хижата всеки бързаше да намери място, да пийне една ракийка и да хапне мръвки. По издържливите останаха да обядват навън около голям огън, а любителите на по-топличко опънаха софрите си вътре.

Сити и доволни, изиграли и едно хоро, туристите поеха пътя обратно към 16-17 часа.

ПП Врачански Балкан отбелязва международния ден на лешоядите

На 3 септември 2016 г. Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ Ви кани на отбелязването на Международният ден на лешоядите. В тази връзка ще бъде организирано наблюдение на белоглави лешояди в района на село Долно Озирово.

Сборен пункт: 8.00 ч. в центъра на с. Долно Озирово. Обща дължина на прехода е до 8 км при малък наклон на терена. По време на разходката ще могат да бъдат наблюдавани белоглави лешояди в района на площадката за подхранване, адаптационната клетка и скалните масиви над с. Долно Озирово.
Нужна екипировка – подходящи обувки и облекло за планински терен, дъждобран – при прогноза за дъжд, вода, лека храна, бинокъл – при възможност.
За връзка- Георги Стоянов, тел. 0878734503
За пътуващите с кола с. Долно Озирово се намира на около 25 км от гр. Враца, 25 км от гр. Монтана, 10 км от гр. Вършец и около 100 км от гр. София.

Белоглавите лешояди са най-големите птици, които се срещат на територията на Природен парк „Врачански Балкан“ с размах на крилете около 2, 70 метра. Този вид е включен в Червената книга на България и Врачанския Балкан е едно от малките места, където той може да бъде наблюдаван.

Международният ден на лешоядите се отбелязва всяка година на 1 септември и има за цел да повиши информираността на широката общественост относно проблемите и нуждата от опазването им. Лешоядите са почитани от хората още от дълбока древност. Неуморни санитари и любящи родители, тези небесни господари са запленявали човешкото съзнание векове наред, а днес са на път да изчезнат от лицето на Земята.

Източник и снимка в пулицацията: www.vr-balkan.net

Хайде на разходка из Врачански Балкан

С идващата слънчева прогноза Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ кани всички любители на туризма на два излета в планината. На 18 юни (събота) ще бъде организирана разходка по живописния Медковски дол и Медковски водопад. Начален час на тръгване е 9.00 ч пред Природозащитен център „Натура“.

Второто предложение е за тези които вече са ваканция или отпуска. На 27 и 28 юни се организира двудневен преход по маршрута гр. Враца – х. Пършевица – с. Очин дол. Нощувката ще бъде в новата туристическа база на ДПП „Врачански Балкан“ в с. Очин дол, където феновете на футбола ще могат да гледат излъчваните мачове. За записване и повече информация на телефон 092 66 03 18 Природозащитен център „Натура“ или на интернет сайта на ДПП „Врачански Балкан“ – www.vr-balkan.net 

Източник: www.vr-balkan.net

Снимка в публикацията: Кр. Лаковски

Подменят парапети на Лакатнишките скали

Във връзка с предстоящите празници в село Гара Лакатник 14-15.05.2016г., Oбщина Своге обяви, че в настоящата седмица от 09.05-13.05.2016 г. ще бъде извършена подмяна на парапет 120 л.м на туристическа пътека на Лакатнишките скали, за да бъде опазено естественото състояние и целостта им, както и да се осигури безопасността на  гражданите на община Своге, гостите и туристическия поток в предстоящите празници.

Община Своге моли гражданите за разбиране за причинени евентуални неудобства във връзка с провеждането на ремонтните работи в предстоящите дни.

 

www.svoge.bg

2000 души харесват страницата ни във Facebook

Вече сме 2000! На 14.10.2014 година страницата на село Гара Лакатник във Facebook осъмна с 1000 харесвания. Тогава потребителят харесал страницата под номер 1000 получи от екипът на официалният уеб сайт на селото магнит за хладилник с пейзаж от Лакатник.

Днес, година и половина по-късно към тези 1000 прибавяме още 1000. А човекът, който е прочел „вие и още 1999 харесвате това“ е Илиана Кръстева и отново ще бъде символично награден от lakatnik.info.

За мнозина 2000 е твърде малко, но за нашето селце сгушено в Стара планина е много. Надяваме се все повече хора от цяла България да идват в Лакатник, за да се уверят, че има Рай на Земята и той е тук.
Благодарим на всички харесали и споделили страницата Лакатник/Lakatnik.

20 причини да посетите Лакатник – I част

Село Гара Лакатник е разположено в Стара планина, на 550 м. надморска височина, на брега на река Искър в живописното Искърско дефиле. Селището е сгушено в подножието на величествените Лакатнишки скали. Една от хипотезите за произхода на името Лакатник, идва от завоя, който прави река Искър с формата на сгънат лакът. Намира се на 50 км. от гр. София, на 42 км. от гр. Мездра и на 30км. от гр. Вършец.

Лакатник и околностите са причина много туристи от цялата страна да идват и сами да се уверяват във великолепната природа и обаянието на района. Ако все още не сте посетили Лакатник, ето няколко причини да го направите и да се докоснете до това красиво място, наричано от мнозина „Перлата на дефилето“.

1. Искърското дефиле – Искърското дефиле е перла в туристическата огърлица на България изваяна в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми. Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км.

Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin

Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin

Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Едно от най-прекрасните места, покрай които минава река Искър са скалните отвеси, най вече по левия бряг на реката, които достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. Пътувайки из Дефилето ще се насладите на една приятна разходка.


2. Река Искър Най-дългата река в България – река Искър минава и през Гара Лакатник, образува и живописното Искърско дефиле, което е най-красиво при Лакатник. Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м. северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина.

Искърското дефиле и гара Лакатник , снимка: admin

Искърското дефиле при гара Лакатник , снимка: admin

След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.


3. Живописните Лакатнишки скали Лакатнишките скали са уникален скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до Гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност.

Искърското дефиле , снимка: admin

Искърското дефиле при Гара Лакатник, снимка: admin

Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Лакатнишките скали , снимка: admin

Лакатнишките скали, снимка: admin

Тук е проведено първото за България официално състезание по скално катерене през 1954г. Днес в скалния масив „Вражите дупки” се намират едни от най-трудните маршрути за спортно катерене в България. Това са „ЦЛ” и „Ботор” с категория 8с, а маршрута „3 в 1” е с категория 8с+. Това са и най-високите категории на трудност за маршрути, които са преминати свободно и съществуват у нас. Дойчин Боянов – първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) без кислород – често посещава Лакатник, за да катери. Дори за миг да зърнете този пейзаж, той ще остане завинаги в съзнанието ви.

река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin

река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin

Тук Иван Вазов пише стихотворението си „Екът на Лакатнишките скали”, а поетесата Д. Кръстанова от Гара Лакатник пише така за Дефилето и селото:

„Където и в света да се намирам,

едва ли ще се чувствам по-добре-

ще плача и от мъка ще умирам

да зърна Искърското дефиле.“


4. Пещерата „Темната дупка” Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред най-дългите пещери в България.

Входът на пещера "Темната дупка", снимка: admin

Входът на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

Отворът ѝ се намира на Лакатнишките скали, на 27 м. над река Искър. Пещерната система е многоетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си. В пещерата има множество езера, като езерата “Пепи“ са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.

Панорамна снимка в пещера "Темната дупка", снимка: admin

Панорамна снимка в началото на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Неотдавна в Темната дупка е открит рядък вид, който в целя свят се среща единствено тук и на езерото Байкал.


5. Алпийски заслон „Орлово гнездо” На 300 м. над река Искър, върху малка терасовидна скална издатина на Черната стена, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

cropped-IMG_101121.jpg

Построена е през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков – Тарзан. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител, дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва на тази дивна и прекрасна гледка.

Над алпийски заслон "Орлово гнездо", снимка: admin

Над алпийски заслон „Орлово гнездо“, снимка: admin

През 2000 година заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов – Ментата, Иван Георгиев и шефът на местното туристическо дружество Виктор Петков. В подновяването се включват спасителите от ПСС-Лакатник, десетки туристи и жители на Лакатник.


6. Празници на Гара Лакатник – Традиционният ежегоден събор на село Гара Лакатник се провежда втората събота и неделя на месец май. По време на празника може да се пуснете по въжен тролей от къщичката „Орлово гнездо“ до Заслона на Алпийска поляна.

 

Вечерта на същия ден се състои водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. След това се провжда факелно шествие от паметника на септемврийците през стръмните скални пътеки до площада в Гара Лакатник. На следващият ден има скара, бира и музика. Така че може още от сега да си планувате май 2016 год, всички гости на селото са добре дошли.


7. Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари в България – Високо на скалите се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна, където всяка година се отслужва молебен.

 

 

Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin

Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin


8. Паметник в памет на загиналите септемврийци през 1923 година – През 1923 година не един и двама българи намират смъртта си на Лакатнишките скали. От върха са хвърляни войници по време на Септемврийското въстание.

Паметник на загиналите септемврийци през 1923

Паметник на загиналите септемврийци през 1923

В тяхна памет е построен и масивен паметник от червен камък. А на плоча са изписани имената на загиналите. Паметта им се почита всяка година на 23-ти септември, както от лакащани, така и от хората от село Миланово, които организират рецитал и музикална програма.


9. Пропаст „Ямата” – Пропаст „Ямата“ се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-45 м.).

Пропаст "Ямата"

Пропаст „Ямата“ снимка: Wikipedia

Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.


10. Черен щъркел – Черният щъркел е защитен вид и е включен в Червената книга. Макар и не много срещани и многобройни, в Лакатник гнездят черни щъркели. Могат да се видят, да кръжат високо край Лакатнишките скали.

Снимка: Pixabay

Снимка: Pixabay

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-та година. За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската — 500-2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.

Надяваме се, сме запалили интереса ви към това райско място и сте решили да го посетите. Очаквайте следващите 10 причини, които ще затвърдят мнението ви, че си струва да дойдете в Лакатник.