Село Гара Лакатник е разположено в Стара планина, на 550 м. надморска височина, на брега на река Искър в живописното Искърско дефиле. Селището е сгушено в подножието на величествените Лакатнишки скали. Една от хипотезите за произхода на името Лакатник, идва от завоя, който прави река Искър с формата на сгънат лакът. Намира се на 50 км. от гр. София, на 42 км. от гр. Мездра и на 30км. от гр. Вършец.
Лакатник и околностите са причина много туристи от цялата страна да идват и сами да се уверяват във великолепната природа и обаянието на района. Ако все още не сте посетили Лакатник, ето няколко причини да го направите и да се докоснете до това красиво място, наричано от мнозина „Перлата на дефилето“.
1. Искърското дефиле – Искърското дефиле е перла в туристическата огърлица на България изваяна в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми. Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км.
Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin
Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Едно от най-прекрасните места, покрай които минава река Искър са скалните отвеси, най вече по левия бряг на реката, които достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. Пътувайки из Дефилето ще се насладите на една приятна разходка.
2. Река Искър – Най-дългата река в България – река Искър минава и през Гара Лакатник, образува и живописното Искърско дефиле, което е най-красиво при Лакатник. Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м. северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина.
Искърското дефиле при гара Лакатник , снимка: admin
След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.
3. Живописните Лакатнишки скали – Лакатнишките скали са уникален скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до Гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност.
Искърското дефиле при Гара Лакатник, снимка: admin
Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.
Лакатнишките скали, снимка: admin
Тук е проведено първото за България официално състезание по скално катерене през 1954г. Днес в скалния масив „Вражите дупки” се намират едни от най-трудните маршрути за спортно катерене в България. Това са „ЦЛ” и „Ботор” с категория 8с, а маршрута „3 в 1” е с категория 8с+. Това са и най-високите категории на трудност за маршрути, които са преминати свободно и съществуват у нас. Дойчин Боянов – първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) без кислород – често посещава Лакатник, за да катери. Дори за миг да зърнете този пейзаж, той ще остане завинаги в съзнанието ви.
река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin
Тук Иван Вазов пише стихотворението си „Екът на Лакатнишките скали”, а поетесата Д. Кръстанова от Гара Лакатник пише така за Дефилето и селото:
„Където и в света да се намирам,
едва ли ще се чувствам по-добре-
ще плача и от мъка ще умирам
да зърна Искърското дефиле.“
4. Пещерата „Темната дупка”– Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред най-дългите пещери в България.
Входът на пещера „Темната дупка“, снимка: admin
Отворът ѝ се намира на Лакатнишките скали, на 27 м. над река Искър. Пещерната система е многоетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си. В пещерата има множество езера, като езерата “Пепи“ са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.
Панорамна снимка в началото на пещера „Темната дупка“, снимка: admin
В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Неотдавна в Темната дупка е открит рядък вид, който в целя свят се среща единствено тук и на езерото Байкал.
5. Алпийски заслон „Орлово гнездо” – На 300 м. над река Искър, върху малка терасовидна скална издатина на Черната стена, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.
Построена е през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков – Тарзан. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител, дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва на тази дивна и прекрасна гледка.
Над алпийски заслон „Орлово гнездо“, снимка: admin
През 2000 година заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов – Ментата, Иван Георгиев и шефът на местното туристическо дружество Виктор Петков. В подновяването се включват спасителите от ПСС-Лакатник, десетки туристи и жители на Лакатник.
6. Празници на Гара Лакатник – Традиционният ежегоден събор на село Гара Лакатник се провежда втората събота и неделя на месец май. По време на празника може да се пуснете по въжен тролей от къщичката „Орлово гнездо“ до Заслона на Алпийска поляна.
Вечерта на същия ден се състои водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. След това се провжда факелно шествие от паметника на септемврийците през стръмните скални пътеки до площада в Гара Лакатник. На следващият ден има скара, бира и музика. Така че може още от сега да си планувате май 2016 год, всички гости на селото са добре дошли.
7. Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари в България – Високо на скалите се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна, където всяка година се отслужва молебен.
Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin
8. Паметник в памет на загиналите септемврийци през 1923 година – През 1923 година не един и двама българи намират смъртта си на Лакатнишките скали. От върха са хвърляни войници по време на Септемврийското въстание.
Паметник на загиналите септемврийци през 1923
В тяхна памет е построен и масивен паметник от червен камък. А на плоча са изписани имената на загиналите. Паметта им се почита всяка година на 23-ти септември, както от лакащани, така и от хората от село Миланово, които организират рецитал и музикална програма.
9. Пропаст „Ямата” – Пропаст „Ямата“ се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-45 м.).
Пропаст „Ямата“ снимка: Wikipedia
Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.
10. Черен щъркел – Черният щъркел е защитен вид и е включен в Червената книга. Макар и не много срещани и многобройни, в Лакатник гнездят черни щъркели. Могат да се видят, да кръжат високо край Лакатнишките скали.
Снимка: Pixabay
Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-та година. За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската — 500-2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.
Надяваме се, сме запалили интереса ви към това райско място и сте решили да го посетите. Очаквайте следващите 10 причини, които ще затвърдят мнението ви, че си струва да дойдете в Лакатник.
