пещера Свинската дупка

Пещерата се намира на около 2.2 км северозападно от гара Лакатник. Нейния вход се
разкрива в основата висок скален венец, на левия географски бряг на р.Петренска, Западна
стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански
пещерен район № 203. Лакатнишки пещерен подрайон.

Изходен пункт е гара Лакатник. Преминава се въжения мост зад гарата и се тръгва по
шосето в посока гр.Своге. Следва отклонение вдясно по пътя за с.Губислав. Преминава се
по моста на река Пробойница при водослива и с р.Петренска. Тръгва се по пътеката в ляво
водеща нагоре срещу течението на р.Петренска. След около 30 метра има мост над реката.
Пресича се по него и се тръгва по левия географски бряг на реката. Пътеката е изцяло в
борова гора и се върви в северна посока, като постепенно набира денивелация. Малко
след като се излезе от гората се достига до Голям отвор в основата на скален венец. Този
отвор се вижда добре още от моста при водослива на реките. Продължава се по пътеката и
след около 20 м тя се разклонява на три. Лявата пътека слиза отново на нивото на реката.
Хваща се дясната пътека, която преминава в стъпала и се изкачва до входа на пещерата
Входа на пещерата се разкрива в основата на висок скален венец. Той има почти триъгълна
форма и размери: ширина 6.85 м на височина 2.70 м. Има югозападно изложение. Попада
се в полусветло предверие в което си личат следи от археологически разкопки. От входа се
отделя права галерия дълга около 138 метра. На двадесетия метър по централната ос има
група сталактони, които разделят галерията на две. Пода е покрит с древен чакъл и суха
глина. Средната височина на галерията достига до 3.50 м, а на места ширината и е 8 м.
Липсват вторични образувания. На места само се забелязват дребни цевични сталактити,
сталагмити и по рядко повлеци. Ясно си личи в привходните части мразовото изветряне.
На около 50 метра от входа по пода на галерията започват да се редят нападали от тавана
голями камъни, които затрудняват леко придвижването по нея. На 90 метра от входа в
дясно се забелязва в подмол на стената късо странично разклонение (около 7 м), което
задънва в непреодолима стеснение. Попада се на малък блокаж, и на места свода слиза
ниско. След него се слиза в голямо уширение-зала. Пода и е покрит с влажна глина и тук
таме, с големи гравитационни блокове. В североизточната част на залата се забелязват
няколко отвора в тавана и, които отвеждат до кумин висок около 15 м. Стените му са
покрити с мокра глина. На това място се усеща и въздушно течение (не е установено от
къде духа точно). Продължението на пещерата е в югозападната част на залата. От там се
отделя широка и висока галерия дълга 27 м. В лявата и стена има подмол с широка преса,
която комуникира с по-вътрешната част на пещерата. В дясната стена също има подмол,
забелязват се и стари корозионни нива. Галерията прави остър завой на североизток. Пода
е покрит с лепкава влажна глина. По стените и свода се забелязват множество драсканици
от недобросъвестни посетители на пещерата. Този участък е дълаг около 27 метра.
Интересно е зигзакообразното разположение на галериите. Следва нов завой на юг и се
попада на голямо уширение с блокаж, който прави пещерата на 2 нива. На това място
могат да се видят цевични сталактити и сталагмити. Продължава се, чрез изкачване по
голями каменни блокове. На право след около 24 метра пещерата заднва сред наслаги и
непреодолими стеснения. В краят си тя добива и леко лабиринтен характер. В източната
част на блокажа след преминаване на стеснение сред блоковете се попада в последната
зала на пещерата. Тя има разпространение североизток-югозапад. В нея изобилстват също
така голямите гравитационни блокове а пода и е покрис с дебел пласт глина. Западната
стена на залата е покрита с огромен натек, който е почти унищожен от вандалски
настроени посетители. На места в залата си личат и множество боклуци търкалящи се по
пода. На някои места въпросният натек е запазен и човек би могъл да добие представа за
уникалността на унищоженото природно творение. В най-югоизточния край на залата има
няколко стеснения, които задънват в наслаги. Пещерата е влажна и топла. На места се
забелязват и единични прилепи.

Нейната дължина е 362.60 м, при денивелация от +15 м. В
няколко отношения е особено забележителна – две трети от пещерата представляват три
успоредни галерии с оригинално разположение и връзки помежду си, останалата част е
синтрова зала и привходно помещение към нея със съвсем други форми. В пещерата са
правени сондажни разкопки от учителя-историк Й. Шопов. Освен рецентната фауна в нея
са открити много останки от пещерна мечка. В това отношение тя представлява истинска
гробница на мечки. Хубавите й образувания са вече изцяло безобразени.

Първата и карта е съставена на 08.11.1948г. от пещерната бригада Тодор Павлов с главен
ръководител Петър Трантеев. През годините са правени множество карти на пещерата, но
нито една от тези карти не попада в ГКПБ. Новата и карта е съставена на 21-22.04.2007 г от
група в състав: Константин Стоичков, Живко Петров, Мартина Колева, Веселин Дробенов и
курсистите от курс „Пещерняк 2007” : Бистра Мъсева, Борис Хитев, Иван Борисов, Иво
Бусерски, Ирина Иванова, Костадин Тодоров, Стоян Брашнаров, Мария Брашнарова,
Мирослава Рударска, Николай Иванчов, Орлин Александров и Петя Ганева -ПК „Хеликтит”
София. Подробната и картировка е завършена на 19-20.05.1007 г от: Живко Петров,
Мартина Колева, Константин Стоичков, Николай Иванчов, Стоян Брашнаров и Мария
Брашнарова- ПК „Хеликтит” София

източник: ПП Врачански Балкан