Пещера „Темната дупка“
Намира се СЗ от гарата, на левия бряг на река Искър на 27 m над нейното ниво в стената на скален венец.
Образувана в тъмни среднотриаски варовици (ладин) на Милановската синклинала.
Представлява система от две основни галерии с прилежащи части, развити на 4 нива. По-дълга е СИ част на пещерата – 800 m по оста, като по нея протича и основната подземна река. Галериите са широки и високи с прeобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил. Галерия в З-СЗ посока, без разклоненията и етажите е дълга около 710 m. Променлив дебит.
Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, на при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа на пещерата.
Първото известно посещение на Темната дупка датира от 1912 г., когато Ив. Буреш проучва прилепната й фауна.
Първата карта и описание на около 150 m от пещерата са публикувани през 1915 г. от Жеко Радев.
Изследванията се продължават от инж. П. Петров, И. Нинчовски, М. Войнягов, П. Енглиш, И. Първанов в периода 1921-1926, които картират около 1 km галерии.
Пълно и точно описание е публикувано през 1936 г.
Прекартирана през 1948 г. по време на Научно-изследователската пещерна бригада „Т. Павлов“, когато се откриват СЗ части.
Млади спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата, като през 1958 г. дължината й нараства на 3200 m.
Проучванията продължават от ПК „Черни връх“ – София, които започват да правят и теодолитна снимка на пещерата.
От 1991 г. колектив от софийски спелеолози под ръководството на инж. Я. Вучков от същия клуб работи върху детайлно картиране и изработването на векторизирана компютърна карта на пещерата.
През 2001 година по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлязоха 240 m навътре в сифона и достигнаха дълбочина – 20 m в края на пещерата.
Пещерата е обявена за природна забележителност с прилежаща площ 1 ha със зап.2810 /10.11.1962 на КГГП (Д.в. 56/1963 г).
Попада в границите на Природен парк “Врачански Балкан”.
Източник: Книгата „Пещери и спелеология в България“ – П.Берон, Т.Даалиев, А.Жалов
Информация
- Лакатнишките скали