хижа Пробойница

Намира се в долината на река Пробойница, близо село Губислав. Представлява масивна четириетажна сграда с капацитет 38 места.
Съседни туристически обекти:
– Лакатнишките скали – 2.30ч.
– х.Петрохан – 5.00ч.
– х.Бялата вода – 3.30ч.
– х.Пършевица – 6.00ч.
– х.Тръстеная – 6.00ч.
Пътеките са маркирани.

Координати: 43.10474, 23.28005
Надморска височина: 1004 м
Брой места: 38
Водоснабдяване: да
Електрифициране: да
Газифициране: да

Хижа Пробойница вече официално приема гости. Сградата е след основен ремонт, газифицирана, електро и водоснабдена. Разполагаме със стаи с 2 и 4 легла със собствен санитарен възел и с 2 общи стаи с по 7 легла с етажна баня и тоалетна. Капацитетът на хижата е 38 легла. Предлагаме топла храна (супи, скара, аламинути), както и меню при организирани групи по заявка.

До хижата се достига по асфалтов път до с. Губислав и около 3 км чакълиран участък, достъпен за лек автомобил.

За информация и резервации тел.:+359 899853483,

Viber: +359 899890630

 

„Ком – Емине“

 

„Ком – Емине“, известен още като маршрут „E3“, е название на най-дългия маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата“.

Описание

Крайните точки на маршрута са връх Ком на запад, в непосредствена близост до границата със Сърбия, и нос Емине на Черно море, най-източната точка на Стара планина. Трасето му съвпада с финалната отсечка на европейския туристически маршрут E3, който свързва Атлантическия океан с Черно море.

Трасето на маршрута е с приблизителни дължина 560 – 580 km (650 – 700 km по други данни), 20 500 m положителна и 21 500 m отрицателна денивелация.

Средата на маршрута се намира около хижа „Узана“, като съвпада и с географския център на България. Изкачват се повече от 100 старопланински върха.

Изминаването на разстоянието пеша е постижимо за 18 – 25 (първоначално 30) дни в летни условия и 28 дни в зимни. Времето за преодоляването му варира и зависи от физическата форма на участниците и метеорологичните условия.

История

Идеята за пешеходно преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов. През 1933 е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков и описана от Павел Делирадев в първия пътеводител за трасето „Отъ Комъ до Емине“.

Походът е повторен едва през 1953 г. от членове на Републиканската комисия по туризъм при Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС) и е уточнен окончателно при последващите две изминавания през 1955 и 1959 г.

Първият успешен зимен поход е направен през 1961 г. от двама души. Първото преминаване по маршрута в обратна посока (от нос Емине към връх Ком) е осъществено през юли 1968 г. от група на Русенския университет – ВИММЕСС.

Туристическа инфраструктура

Хижи

Хижите и туристическите спални по пътя са сравнително добре разпределени. Въпреки това не всички работят постоянно, някои имат хижари само в почивните дни, а в други храна се осигурява с предварително поръчване. Ситуацията в отделните обекти се променя във времето и планирането на похода изисква осведомяване за актуалното им състояние. При носене на палатка бивакуването е независимо от туристическата инфраструктура и се съобразява най-вече с разположението на източници на вода.

Заслони

По маршута има заслони, така че преминаващият да може спокойно да спи само със спален чувал. Някои от по известните заслони са заслон Орлово гнездо (5 звезден заслон), заслон на връх Амбарица, заслон Ботев, Караиваново хорище, заслон с чешмата 5-те чучура на Ришки проход, заслона на Хазим горския, голям заслон на 10 км след Дъскотна и други. Също така има доста места, където при лошо време човек може да се подслони при лошо време и да остане през нощта, като гарите Лакатник и Кръстец.

Маркировка

Лятната маркировка се състои от червена линия, оградена от две бели линии. Поставя се върху неподвижни добре видими плоскости по маршрута (дървета, камъни, сгради и др.). Зимната маркировка, която на много места съвпада с лятната, представлява бетонирани в земята метални стълбове, боядисани в редуващи се ивици в жълт и черен цвят.

Пътеводители и карти

• Пътеводител „Отъ Комъ до Емине“, Павел Делирадев, 1934;
• Пътеводител „Със ски от Ком до Емине“, издание на „Малка туристическа библиотека“, неизвестен автор, 1961;
• Пътеводител „От Ком до Емине“, Г. Данов и колектив, 1974;
• Комплект от 7 карти „Европейски маршрут Е–3 Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море“, с описание на маршрута на български, немски и английски език, „Картография“, София, издания 1986 и 1991;
• Онлайн-пътеводител „Централна Стара планина. Кратък Пътеводител“, Чавдар Чапкънов (pelitko), 2014 (съдържа отсечките от трасето „Ком – Емине“ между Арабаконак и прохода Вратник);
• Пътеводител „Ком – Емине“, Живко Момчев, ТД „Ойларипи“, трето подобрено и допълнено издание 2017 г., с вариант на английски език;
• „Пътеводител Ком – Емине“, Яница Илиева, Стефан Илиев, серия статии, достъпни онлайн в архива на в-к „Ехо“ след февруари 2016;
• „По билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. Туристически пътеводител“, Димо Колев, 2016;
• Онлайн-карта BgMountains с маршрута „Ком – Емине“;
• Онлайн-карта Openstreetmap с маршрута „Ком – Емине“.
• Онлайн-карта на водите и хижите по маршрута „Ком – Емине“.