Лакатнишките скали

Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле. Намират се в землището на село Миланово, но за да им се насладите определено трябва да посетите Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност. Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. Лакатнишките скали се наричат „люлка“ на българския алпинизъм и по тях са прокарани множество съвременно екипирани турове с различна степен на трудност. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Освен от катерачите, Лакатник е посещавано място и от пещерняците. В района има много пещери, но най-известна е Темната дупка, с обща дължина на галериите над 5000 м. Проучванията й продължават. Тя е една от най-интересните български пещери. Разположена е на 4 етажа. Тъй като не е електрифицирана и благоустроена, предлага всички емоции от едно приятно и впечатляващо пещерно проникване. В Темната дупка, която е сравнително „млада“ пещера, все още не са се образували познатите сталактити и сталагмити. Тях можете да видите в други пещери на Лакатнишките скали като Ръжишката, Козарската или пък Свинската дупка, разположени по-високо в скалите