Какво доведе един норвежец в Лакатник?
Норвежецът Юстайн от Лакатник за различните култури и равните хора
Отиваме в Лакатник, на върха на Лакатнишките скали и сядаме близо до масивния социалистически паметник, построен там в чест на загиналите септемврийци през 1923 година. Заради гледката. С наредени каменни блокове зад гърба ни или без, тя си остава удивителна.
Юстайн Вигеруст е от Флам, Норвегия. Дотук той сумарно е прекарал около 2 години в България, идвайки през няколко месеца да си поживее на слънце и спокойствие в Искърското дефиле, в семейството на приятел–българин, който преди време среща като свой колега в туристическото влакче, за което работи в родината си.
Първоначално дойдох като на екскурзия. Но се случи така, че пожелах още веднъж да посетя България, заради гостоприемството на хората тук. То не е клише. Мисля, че източноевропейската култура е много по- щедра. Историята тук е научила хората да са приятелски настроени към чужденците, канят ги и ги приемат по начин, доста по-различен от този в Западна Европа, особено в Скандинавието.
Интересно твърдение, имайки предвид, че нали уж скандинавците са супер толерантни, широко скроени и свободомислещи, отворени към другите и различните. А ние, ако следваме стереотипа, в сравнение с тях сме някакви консервативни, да не кажа тесногръди хора, страдащи от спорадични изблици на ксенофобия и неадекватност в общуването с несебеподобни.
„По-добре ли е да си черна жена-гей, отколкото бял хетеросексуален мъж в Норвегия?“ – питам аз, докато ехото от свирката на навлизащия в гарата бърз влак отеква продължително в скалите. Едва на около десетина километра оттук, някъде във вечността, Вазовият дядо Йоцо, сляпо и нетърпеливо, също очаква железницата – този все така отминаващ крилат змей на българския прогрес.
