Author: admin

Влияе ли извънредното положение на работата на хранителните магазини в Гара Лакатник, какви мерки са предприети от гледна точка на безопасност. Попитахме собствениците на трите основни магазина в селото и получихме отговори от двама от тях. Ето как отговориха те на въпросите на lakatnik.info.

Какви мерки са предприети във Вашия обект за осигуряване безопасността на клиентите? С обичайно работно време ли работите?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: В магазина влиза само по един клиент, докато той пазарува, другите чакат отвън. На всеки два часа се дезинфекцират всички контактни порърхности с клиентите. Магазинът работи с намалено работно време, вместо до 21:00ч. до 18:00ч. Работим с маски и ръкавици. Не предлагаме кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, които да се консумират на място, за да се избегне струпването на големи групи от хора. Всеки може да закупи за вскъщи.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В търговският обект и превозното средство, с което се транспортират хранителните стоки, се извършва дезинфекция по изготвен график. На персоналът са осигурени предпазни средства – защитни маски, ръкавици и дезинфектанти. Магазинът работи с намалено работно време – до 17:30 часа.

Има ли спад в оборота на магазина, ако да драстичен ли е и това обезпокоява ли ви ? Страхувате ли се за бизнеса си?    

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Въпреки че работим с намалено работно време, няма разлика в оборота от преди и сега. На този етап не се притеснявам.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В условията на кризата, която има не само здравни, но и социални и икономически аспекти, неминуемо се отчита спад в реализираните продажби. В настоящата ситуация, едва ли има бизнес, който да не е застрашен. Всеки се притеснява малко или много за продължителността на извънредните мерки, които колкото по-продължителни са, толкова по-значителни ще са негативните последствия върху икономиката. Но в крайна сметка здравето на населението е най-важно в момента.

Има ли промяна в поведението на клиентите – пазаруват, както обичайно или се презапасяват?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Според мен няма промяна в поведението на клиентите, хората са спокойни, не се презапасяват.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не мога да кажа, че се наблюдава съществена промяна – клиентите пазаруват както обикновено. Това може би важи за всички по-малки населени места, където преобладаващата част от населението са възрастни хора – пенсионери, които разчитат за съжаление на не особено високи пенсии. Освен това те трябва да предвидят и другите си неотложни разходи, свързани със сметки и лекарства.

Какво най-много купува лакащанина във време на извънредно положение?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: В началото се копуваше повече брашно, олио и захар. Сега всеки пазарува, каквото му е необходимо, както обикновено.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: По време на извънредно положение всяко домакинство прецизира разходите си, т.е. пазаруват се предимно стоки от първа необходимост.

Има ли стоки, които трудно намирате при зареждането на магазина и такива, които изобщо не намирате?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: За момента няма стоки, които не можем да намерим и да заредим. Доставките вървят нормално и всичко е наред.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не, към настоящият момент не съм се сблъсквал с трудности относно подсигуряването на даден вид хранителни стоки.

Как бихте коментирали покачването на цените (личен пример – килограм джинджифил в Мездра е 15.30 лв., на места цената му е достигнала над 20 лв.) ?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Смятам, че има лека спекула, защото търсенето е голямо.Не знам на какво се дължи това покачване на цените на някои стоки, това идва от търговците на едро, а не от малките магазини.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Преобладаващата част от плодовете и зеленчуците са вносни продукти. В началото на извънредното положение имаше известно забавяне с преминаването по граничните пунктове, което доведе до недостиг на редица продукти и от там покачване на цената. И тук се прилагат отново пазарните принципи.

Идват ли възрастни хора на пазар (най-рисковата група) или младите им пазаруват? Имате ли наблюдения?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Възрастните хора идват и пазаруват сами. Не виждам разлика в това отношение.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: За преобладаващата част от възрастните хора, отиването до магазина на пазар е възможност за разходка и осъществяване на социални контакти. Част от режимът им. Но в условията на пандемия, една не малка част от клиентите на магазина, се възползват от предложената им от мен доставка по домовете.

Как бихте коментирали извънредното положение и наложените от щаба мерки – адекватни и работещи ли са те или напротив?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Изънредното положение е напълно наложително в момента. Мерките са адекватни и наложени на време. Остава само хората да разберат, че положението е сериозно и трябва да спазват забраните, за да можем по-бързо да се върнем към нормалния начин на живот.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Категорично бих заявил, че мерките, наложени от Кризисният щаб и Правителството, са навременни и напълно адекватни. Необходимо е и ние като гражданско общество да проявим повече разбиране, отговорност и съпричастност.

Как протича извънредното положение в Лакатник през Вашия поглед – спокойни ли са хората и има ли напрежение?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Хората са спокойни, няма напрежение.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Извънредното положение в Лакатник не смятам, че се различава съществено от положението в другите населени места, в т.ч. и в градовете. Като цяло моите наблюдения са, че хората се притесняват, както за собственото си здраве и това на близките си, така и за икономическите последствия от пандемията. Надявам се, че до сериозно напрежение няма да се стигне и скоро ще излезем от тази тежка ситуация.

Христо Йорданов е собственик и издател на в. „Софийски вестник“ и мениджър на медийния проект YouSofia. Ето какво разказа за встника и работата си за lakatnik.info.

– Моля да се представиш за нашата аудитория.

– Казвам се Христо Йорданов и съм собственик и издател на в. „Софийски вестник“. Роден съм на 31.01.1969 г. в Лом. От 1988 г. до днес живея в София – година тук казарма, студентство, семейство, две деца, вестници, бизнес. Началото на професионалната ми кариера започва като стажант в спортния отдел на в. „Нощен Труд“, от 11 май 1992 г. Бързо се разви кариерата ми там и само година и три месеца по-късно станах зав. отдел. През 1999 г. станаха сътресения във вестника, есента на същата година започнах работа в несъществуващия днес в. „Планета Спорт“, после минах през „Монитор“. От март 2001 г. бях първият привлечен в екипа на Пламен Каменов за изданието на в. „Труд“ – в. „Софиянец“. Пламен преди това ми беше главен редактор във в. „Нощен Труд“. И така до края на декември 2004 г., когато Тошо Тошев реши да спре вестника. Тогава приятели-мечтатели решихме, че сега може би е единственият шанс да направим нещо свое. И така се роди в. „Софийски вестник“.

– Разкажи за вестника и неговия „живот“ – кога и от кога излиза, какъв е тиражът?

– „Софийски вестник“ е единствения регионален седмичник за столицата и Софийска област. Излиза всеки четвъртък. Нулевият му брой излезе на 23 февруари 2005 г. И така вече 15 години; години на изпитания, но и на радости. Тиражът му е скромен – около 2000 бройки, също на скромна цена – 50 ст. Но напълно достатъчен за своя таргет, който е много шарен – от футболистите в отборите на Четвърта лига, през районните и общинските администрации,бизнеса, до радетелите на традициите – хората от читалищата.

– Достига ли до всички села в областта?

– Захващате болна тема – разпространението. Както има една стара приказка „и Сталин не е могъл да се оправи със своите шофьори“, така съм и аз с разпространителите. За добра участ, в региона на Искърското дефиле, в частта му за София и Свогенско, мога да се похваля с добри продажби. Явно населението е интелигентно и знае какво да чете. Със сигурност читателите могат да го открият в пощенските станции на всяко от селата- там пускам всяка седмица от 2 до 5 бройки, според търсенето.

– Каква е мотивацията ти като български издател и налага ли се да правиш саможертви в името на работата си?

– Ами според мен, най-точно казано, „Софийски вестник“ е „третото ми дете“ и саможертвите са неминуеми, както на всеки „баща“. Специално ще ви подаря историята на „Софийски вестник“, написана в няколко поредни броя за неговата 10-годишнина. А на 23 февруари, както отбелязах вече, навършихме 15. Там всичко е разказано.

– Имало ли е случаи, когато информацията е била много и е трябвало да се избира какво да се публикува и обратно – когато е било трудно да се запълни вестника?

– 15 години, до съвсем скоро, информацията е била в изобилие, защото светът на празниците и традициите е шарен и в изобилие, а „Софийски вестник“ е негов дом. Стигало се е до 40 (!) автентични събития и информации да сме публикували в един брой, на „скромните“ ни 16 странички. Ако някоя е оставала, сме пускали в следващия брой. Но периодът май-юни е като реките в този период – пълноводен. Има и „пусти месеци“ – част от юли и август, но, както знаеш, „вестник празен не е излизал“.

Днес, когато светът, България и в частност нашия ареал – София и Софийска област, са в особена ситуация, а празниците и културните събития – забранени по неволя, потърсихме друг ъгъл в огромната стая на информацията. Красивите снимки, поезията, уроци по история от миналото, интервюта с честни и чисти хора, които има какво да кажат на света.

– Имате сайт, YouTube канал. Предвид това, че повечето хора днес се информират от Интернет , смятате ли да ги развивате, за да бъдете актуални?

– Електронното ни издание www.sofiavestnik.com е голямата ми болка, защото е „длъжник“ на читателите ни. Надявам се скоро това да се промени. YouSofia, каналът ни в YouTube, както и видеопортала www.yousofia.bg, който обединява всичките ни видеа, са сравнително млади, обобщени в отворения медиен проект YouSofia. В тях предаваме на живо футболни мачове от Четвърта дивизия, които линкваме и във фейсбук. Тепърва имаме да ги развиваме, но става бавно, защото „лудницата е пълна“. Правим, освен „Софийски вестник“ и вестници на още две общини в Софийска област и изобщо, понякога денонощието не стига. Но това ни е призванието, мисията и продължаваме напред.

– Идвал ли си в Лакатник и какво знаеш за селото?

– Не искам да започвам с това за Лакатник, но футболът в селото е религия, а привържениците умеят „силно да любят и мразят“. Идвал съм, разбира се, в един период, когато имаше повече романтика и по-малко журналистика в живота ми. А Лакатник го опознавах всеки път, когато от невръстен, през юноша и студент пътувах с влака от Лом за София и обратно, и когато още на гара София „шпикерът“ казваше: „Бързият влак за Лом, през Своге, Церово, Бов и Лакатник… ще замине от „еди-кой си“ коловоз.“ Но пак ще дойда, за да предам на живо някой мач на Искър (Лакатник) или да отразя някое от паметните събития, свързани с културния живот в селото.

– Извънредното положение в страната възпрепятства ли работата покрай вестника и въобще как се прави вестник в извънредно положение?

– Отговорих в частност по-горе на този въпрос. Вестник се прави с любов, а не по задължение. Стане ли по задължение, значи човекът си е сбъркал професията. А любов има и по време на извънредно положение. Вестник – също. Любовта търпи, тя не завижда и не се възгордява, както е казал св. ап. Павел. Любовта преодолява всякакви препятствия. Да я намерим и изпитаме! Това е посланието на този труден момент към всички ни.