Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Новини

За първи път в историята Лакатник няма да има отбор в окръжните групи (ИНТЕРВЮ и ГАЛЕРИЯ)

Лакатският футболен отбор датира от около 1926 – 1927 година , а стадионът в селото се е казвал Лакатник и Дружба. Това е тим с история и добро име през годините във футбола в софийска област. Какво наложи отказването от участие в предстоящия сезон на ФК ИСКЪР 2005, ще разберем от Ивайло Иванов, президент и вратар на отбора.

Иво, ти от колко време си част от ФК Искър 2005?

Аз съм част от отбора от доста отдавна  – от 2000 год.

Какво ти костваше да се грижиш и поддържаш цялата база? Имаше ли помощ?

За поддържането на стадиона в началото си помагахме с Николай Съботинов. Административната и организационна дейност съм я вършил аз, включваща картотекиране, намиране на охрана и лекар за мачовете, чертане на стадиона, чистене на съблекални и други такива дейности. Помагали са ми момчета от отбора, най- често Борислав Петров.

Кои са най-запомнящите ти моменти?

Преди да станем Искър 2005, през сезон 2004/2005 станахме първенци в областната група. По лошо стечение на обстоятелствата след като свърши сезона имаше много дъждове, река Искър излезе от коритото си, вследствие на което се свлече земна маса, която затрупа голяма част от стадиона. И така останахме без стадион. Същата година /2005/ се сформира новото име на отбора. Скитахме се немили-недраги по чужди стадиони няколко години, но не се отказахме. Събличахме се по разни счупени рейсове, миехме се със студена вода след мачовете, но това не ни спря. С това първо място са свързани най-запомнящите ми моменти, както и когато победихме и двата отбора на Своге като домакини.

Труден ли бе пътя, който трябваше да извървите, за да се върнете отново на собствен терен след наводненията съсипали стадиона?

След много обещания, преговори, подписка, виках и телевизия в лицето на Светослав Иванов от bТВ най-накрая през 2012 г. се завърнахме да домакинстваме в гара Лакатник с новоизградени стадион и съблекалня.

Отборът е на почти сто години, винаги е съществувал и е бил част от софийските окръжни групи. Във вторник (08.09.2020), обаче, обявихте официално, че няма да участвате в първенството. Разкажи защо се стигна до там и трудно ли беше вземането на такова решение?

С течение на времето нещата ставаха все по-тежки от организационна гледна точка. Направи се мини футбол в Своге, и като че ли лека-полека момчетата започнаха да предпочитат този вид футбол. В последните години почти го карахме насила, ходехме по мачове по 10-11 човека, нямахме хора. Такова решение не се взима лесно. Дал съм много за този отбор и не съм искал от никой нищо, но просто виждам, че няма желание. За финал ще кажа – вчера слязох и изнесох купи, грамоти, снимки и всякакви неща на отбора. Седнах вътре и си поплаках. Много ми е тежко, че това се случва, но не зависи само от мен. Липсата на желание за футбол у младите също е проблем.

Това ли е края според теб? Какво ще се случи с футбола в Лакатник? Дали ще останат да пустеят стадион и съблекалня?

Според мен един път щом се прекъсне едно нещо, след това възстановяването му ще е адски трудно. За голямо мое съжаление Лакатник няма да има и отбор в мини футбола. Помня преди, когато имаше мач в Лакатник беше истински празник. Отбори от градовете, които играеха с нас никога не са си тръгвали като победители от Лакатник /Своге, Драгоман, Костинброд, Правец, Годеч/ все отбори с големи бази. За сега отбора на Церово ще играе на стадиона ни. Тези дни ми предстои разговор с ръководителя им, за да се разберем по въпроса около поддържането на стадиона. Той иска да продължавам да се грижи за него. Ако го направя ще е само, защото ме е грижа за стадиона и като го гледам сега в какво състояние е ми се реве. Косачката ни се развали преди около месец и от общината не взимат мерки за оправянето й. За да изпратят косачка от Своге трябва да търся човек с камионче да я взима от Своге. Стадионът трябва да се коси минимум по два пъти в седмицата. Сега не е косен повече от месец. Мисля да отида отново и до общината, за да ги питам как ще става поддръжката на стадиона, но от там няма голяма заинтересованост също. Отговорът е  – намерете си камионче и ще идват, да де но това камионче не върви на вода – 40лв. взимат за курс.

За съжаление разговорът ни с Иво приключи така – някак в нищото. За него беше трудно да говори като човек, който е част от отбора 20 години и за мен беше трудно да питам като човек (макар и жена) израснал на този стадион покрай баща си – смея да кажа един от най-добрите футболисти в Дефилето от близкото минало – Румен Кръстанов. Не успяхме да си кажем нищо положително за финал, но аз вярвам, че където е текло, пак ще тече…

Снимки в публикацията: lakatnik.info, Ангел Лазаров

„Светна“ къщичката на скалите срещу Гара Лакатник

Безспорно една от емблемите на Искърското дефиле в района на Гара Лакатник е малката червена къщичка „кацнала“ на скалите. Всеки дошъл в Лакатник или минал с влак я търси с поглед или сочи в пръст. Очарователна, но и недосегаема, тя гордно носи името „Орлово гнездо“. Построена е през 1938 година и от тогава краси терасовидната скална издатина на Черната стена.

В 21.22 ч. на 16.07.2020 год. къщичката за първи път „светна“. Два дни бяха необходими на алпинистите Емил Ангелов – Ментето, Кирил Илиев и Бисер Ангелов, и тримата от Гара Лакатник, да инсталират система за соларно осветление, посредством която къщичката ще бъде разпознаваема и в тъмното. Соларната система е дарение от доброжелатели и ще донесе радост не само на месните жители, но и на многобройните туристи.

Заглавна смимка: Мануела Кръстева

Снимка в публикацията: Таня Калинова

 

Хранителни стоки по домовете за възрастните хора в Лакатник

Във връзка със създалата се ситуация и разпространението на коронавирус COVID 19 у нас, магазинът на Пламен Григоров  – Пандо в Гара Лакатник предлага  доставки на стоки по домовете. От услугата могат да се възползват възрастните хора от Гара Лакатник, защото именно те попадат в  най-рисковата група, която засяга вируса. Заявка за желаната стока , която обичайно поддържа магазина, може да давате на мобилния телефон на Пандо – 0884 443 934 от понеделник до петък. Заявките ще бъдат изпълнявани на следващия ден след получаването им.

Екипът на www.lakatnik.info апелира за сериозно и отговорно отношение по време на извънредното положение в страната. Останете си вкъщи!

Лакащани с искане за обезопасяване на участъка от републикански път II-16 при Гара Лакатник

Отклоняването на пътния поток през Искърското дефиле във връзка със започналите ремонтни дейности за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (Е79) „Мездра – Ботевград“ от км 161+367 до км 194+164,89″, създава предпоставки за пътно-транспортни произшествия (вече факт) със сериозни последствия.

Група разтревожени граждани създадоха подписка, придружена с жалба тя ще бъде изпратена до АПИ, община Своге, кметство Гара Лакатник. Искането е обезопасяване на урбанизираната територия на с. Гара Лакатник, през която преминава републикански път II-16, чрез монтиране на съответните пътни съоръжения и знаци, ограничаващи скоростта на преминаващите автомобили, както и изграждане на пешеходен тротоар, обезопасен с мантинела в участъка от моста при ж.п. гара Лакатник до кв. Пробойница.

Припомняме, че там имаше пешеходна пътека, която беше „почернена“ миналата есен. Още тогава ние от lakatnik.info пуснахме писмо до АПИ, но така и не получихме отговор.

Ако желаете да  подкрепите идеята и да се разпишете в подписката може да го направите в магазина на разклона в квартал Пробойница или в кафето на Ж.П гарата (при Люси).

ЗАЕДНО можем повече!

Великденска онлайн изложба на децата от ОУ „Христо Ботев“

В условия на дистанционно обучение, по време на извънредното положение в страната, учениците от ОУ „Христо Ботев“ посрещат Великденските празници с много ентусиазъм и вдъхновение.

Заповядайте във Facebook групата ПРИЯТЕЛИ НА ОУ“ХРИСТО БОТЕВ“ – ГАРА ЛАКАТНИК.

 

Влияе ли извънредното положение на хранителните магазини в Лакатник

Влияе ли извънредното положение на работата на хранителните магазини в Гара Лакатник, какви мерки са предприети от гледна точка на безопасност. Попитахме собствениците на трите основни магазина в селото и получихме отговори от двама от тях. Ето как отговориха те на въпросите на lakatnik.info.

Какви мерки са предприети във Вашия обект за осигуряване безопасността на клиентите? С обичайно работно време ли работите?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: В магазина влиза само по един клиент, докато той пазарува, другите чакат отвън. На всеки два часа се дезинфекцират всички контактни порърхности с клиентите. Магазинът работи с намалено работно време, вместо до 21:00ч. до 18:00ч. Работим с маски и ръкавици. Не предлагаме кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, които да се консумират на място, за да се избегне струпването на големи групи от хора. Всеки може да закупи за вскъщи.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В търговският обект и превозното средство, с което се транспортират хранителните стоки, се извършва дезинфекция по изготвен график. На персоналът са осигурени предпазни средства – защитни маски, ръкавици и дезинфектанти. Магазинът работи с намалено работно време – до 17:30 часа.

Магазинът на Пламен Григоров
Магазинът на Пламен Григоров

 

Има ли спад в оборота на магазина, ако да драстичен ли е и това обезпокоява ли ви ? Страхувате ли се за бизнеса си?    

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Въпреки че работим с намалено работно време, няма разлика в оборота от преди и сега. На този етап не се притеснявам.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В условията на кризата, която има не само здравни, но и социални и икономически аспекти, неминуемо се отчита спад в реализираните продажби. В настоящата ситуация, едва ли има бизнес, който да не е застрашен. Всеки се притеснява малко или много за продължителността на извънредните мерки, които колкото по-продължителни са, толкова по-значителни ще са негативните последствия върху икономиката. Но в крайна сметка здравето на населението е най-важно в момента.

 

Има ли промяна в поведението на клиентите – пазаруват, както обичайно или се презапасяват?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Според мен няма промяна в поведението на клиентите, хората са спокойни, не се презапасяват.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не мога да кажа, че се наблюдава съществена промяна – клиентите пазаруват както обикновено. Това може би важи за всички по-малки населени места, където преобладаващата част от населението са възрастни хора – пенсионери, които разчитат за съжаление на не особено високи пенсии. Освен това те трябва да предвидят и другите си неотложни разходи, свързани със сметки и лекарства.

Магазинът на семейство Колеви

Какво най-много купува лакащанина във време на извънредно положение?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: В началото се копуваше повече брашно, олио и захар. Сега всеки пазарува, каквото му е необходимо, както обикновено.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: По време на извънредно положение всяко домакинство прецизира разходите си, т.е. пазаруват се предимно стоки от първа необходимост.

 

Има ли стоки, които трудно намирате при зареждането на магазина и такива, които изобщо не намирате?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: За момента няма стоки, които не можем да намерим и да заредим. Доставките вървят нормално и всичко е наред.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не, към настоящият момент не съм се сблъсквал с трудности относно подсигуряването на даден вид хранителни стоки.

 

Как бихте коментирали покачването на цените (личен пример – килограм джинджифил в Мездра е 15.30 лв., на места цената му е достигнала над 20 лв.) ?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Смятам, че има лека спекула, защото търсенето е голямо.Не знам на какво се дължи това покачване на цените на някои стоки, това идва от търговците на едро, а не от малките магазини.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Преобладаващата част от плодовете и зеленчуците са вносни продукти. В началото на извънредното положение имаше известно забавяне с преминаването по граничните пунктове, което доведе до недостиг на редица продукти и от там покачване на цената. И тук се прилагат отново пазарните принципи.

 

Идват ли възрастни хора на пазар (най-рисковата група) или младите им пазаруват? Имате ли наблюдения?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Възрастните хора идват и пазаруват сами. Не виждам разлика в това отношение.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: За преобладаващата част от възрастните хора, отиването до магазина на пазар е възможност за разходка и осъществяване на социални контакти. Част от режимът им. Но в условията на пандемия, една не малка част от клиентите на магазина, се възползват от предложената им от мен доставка по домовете.

 

Как бихте коментирали извънредното положение и наложените от щаба мерки – адекватни и работещи ли са те или напротив?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Изънредното положение е напълно наложително в момента. Мерките са адекватни и наложени на време. Остава само хората да разберат, че положението е сериозно и трябва да спазват забраните, за да можем по-бързо да се върнем към нормалния начин на живот.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Категорично бих заявил, че мерките, наложени от Кризисният щаб и Правителството, са навременни и напълно адекватни. Необходимо е и ние като гражданско общество да проявим повече разбиране, отговорност и съпричастност.

 

Как протича извънредното положение в Лакатник през Вашия поглед – спокойни ли са хората и има ли напрежение?

ПАВЛИНА КОЛЕВА: Хората са спокойни, няма напрежение.

ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Извънредното положение в Лакатник не смятам, че се различава съществено от положението в другите населени места, в т.ч. и в градовете. Като цяло моите наблюдения са, че хората се притесняват, както за собственото си здраве и това на близките си, така и за икономическите последствия от пандемията. Надявам се, че до сериозно напрежение няма да се стигне и скоро ще излезем от тази тежка ситуация.

 

Христо Йорданов: Любов има и по време на извънредо положение (ИНТЕРВЮ)

Христо Йорданов е собственик и издател на в. „Софийски вестник“ и мениджър на медийния проект YouSofia. Ето какво разказа за встника и работата си за lakatnik.info.

– Моля да се представиш за нашата аудитория.

– Казвам се Христо Йорданов и съм собственик и издател на в. „Софийски вестник“. Роден съм на 31.01.1969 г. в Лом. От 1988 г. до днес живея в София – година тук казарма, студентство, семейство, две деца, вестници, бизнес. Началото на професионалната ми кариера започва като стажант в спортния отдел на в. „Нощен Труд“, от 11 май 1992 г. Бързо се разви кариерата ми там и само година и три месеца по-късно станах зав. отдел. През 1999 г. станаха сътресения във вестника, есента на същата година започнах работа в несъществуващия днес в. „Планета Спорт“, после минах през „Монитор“. От март 2001 г. бях първият привлечен в екипа на Пламен Каменов за изданието на в. „Труд“ – в. „Софиянец“. Пламен преди това ми беше главен редактор във в. „Нощен Труд“. И така до края на декември 2004 г., когато Тошо Тошев реши да спре вестника. Тогава приятели-мечтатели решихме, че сега може би е единственият шанс да направим нещо свое. И така се роди в. „Софийски вестник“.

– Разкажи за вестника и неговия „живот“ – кога и от кога излиза, какъв е тиражът?

– „Софийски вестник“ е единствения регионален седмичник за столицата и Софийска област. Излиза всеки четвъртък. Нулевият му брой излезе на 23 февруари 2005 г. И така вече 15 години; години на изпитания, но и на радости. Тиражът му е скромен – около 2000 бройки, също на скромна цена – 50 ст. Но напълно достатъчен за своя таргет, който е много шарен – от футболистите в отборите на Четвърта лига, през районните и общинските администрации,бизнеса, до радетелите на традициите – хората от читалищата.

– Достига ли до всички села в областта?

– Захващате болна тема – разпространението. Както има една стара приказка „и Сталин не е могъл да се оправи със своите шофьори“, така съм и аз с разпространителите. За добра участ, в региона на Искърското дефиле, в частта му за София и Свогенско, мога да се похваля с добри продажби. Явно населението е интелигентно и знае какво да чете. Със сигурност читателите могат да го открият в пощенските станции на всяко от селата- там пускам всяка седмица от 2 до 5 бройки, според търсенето.

– Каква е мотивацията ти като български издател и налага ли се да правиш саможертви в името на работата си?

– Ами според мен, най-точно казано, „Софийски вестник“ е „третото ми дете“ и саможертвите са неминуеми, както на всеки „баща“. Специално ще ви подаря историята на „Софийски вестник“, написана в няколко поредни броя за неговата 10-годишнина. А на 23 февруари, както отбелязах вече, навършихме 15. Там всичко е разказано.

– Имало ли е случаи, когато информацията е била много и е трябвало да се избира какво да се публикува и обратно – когато е било трудно да се запълни вестника?

 

– 15 години, до съвсем скоро, информацията е била в изобилие, защото светът на празниците и традициите е шарен и в изобилие, а „Софийски вестник“ е негов дом. Стигало се е до 40 (!) автентични събития и информации да сме публикували в един брой, на „скромните“ ни 16 странички. Ако някоя е оставала, сме пускали в следващия брой. Но периодът май-юни е като реките в този период – пълноводен. Има и „пусти месеци“ – част от юли и август, но, както знаеш, „вестник празен не е излизал“.

Днес, когато светът, България и в частност нашия ареал – София и Софийска област, са в особена ситуация, а празниците и културните събития – забранени по неволя, потърсихме друг ъгъл в огромната стая на информацията. Красивите снимки, поезията, уроци по история от миналото, интервюта с честни и чисти хора, които има какво да кажат на света.

– Имате сайт, YouTube канал. Предвид това, че повечето хора днес се информират от Интернет , смятате ли да ги развивате, за да бъдете актуални?

– Електронното ни издание www.sofiavestnik.com е голямата ми болка, защото е „длъжник“ на читателите ни. Надявам се скоро това да се промени. YouSofia, каналът ни в YouTube, както и видеопортала www.yousofia.bg, който обединява всичките ни видеа, са сравнително млади, обобщени в отворения медиен проект YouSofia. В тях предаваме на живо футболни мачове от Четвърта дивизия, които линкваме и във фейсбук. Тепърва имаме да ги развиваме, но става бавно, защото „лудницата е пълна“. Правим, освен „Софийски вестник“ и вестници на още две общини в Софийска област и изобщо, понякога денонощието не стига. Но това ни е призванието, мисията и продължаваме напред.

– Идвал ли си в Лакатник и какво знаеш за селото?

– Не искам да започвам с това за Лакатник, но футболът в селото е религия, а привържениците умеят „силно да любят и мразят“. Идвал съм, разбира се, в един период, когато имаше повече романтика и по-малко журналистика в живота ми. А Лакатник го опознавах всеки път, когато от невръстен, през юноша и студент пътувах с влака от Лом за София и обратно, и когато още на гара София „шпикерът“ казваше: „Бързият влак за Лом, през Своге, Церово, Бов и Лакатник… ще замине от „еди-кой си“ коловоз.“ Но пак ще дойда, за да предам на живо някой мач на Искър (Лакатник) или да отразя някое от паметните събития, свързани с културния живот в селото.

– Извънредното положение в страната възпрепятства ли работата покрай вестника и въобще как се прави вестник в извънредно положение?

– Отговорих в частност по-горе на този въпрос. Вестник се прави с любов, а не по задължение. Стане ли по задължение, значи човекът си е сбъркал професията. А любов има и по време на извънредно положение. Вестник – също. Любовта търпи, тя не завижда и не се възгордява, както е казал св. ап. Павел. Любовта преодолява всякакви препятствия. Да я намерим и изпитаме! Това е посланието на този труден момент към всички ни.

 

Близо 1500 лв. събра благотворителния базар на учениците от ОУ „Христо Ботев“

Средствата събрани в рамките на благотворителната изложба-базар „Да възстановим чешмата в училищния двор“ възлизат на 1482. 56 лв.

Инициативата е на СНЦ „УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“ ГАРА ЛАКАТНИК, СОФИЙСКА ОБЛАСТ, ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“ – с. Гара Лакатник с подкрепата на Кметство – с. Гара Лакатник.

Благотворителната изложба-базар се проведе на 01.03.2020 год. на площада в село Гара Лакатник. Учениците бяха изработили мартеници, сувенири, картини, магнитчета и др., които за радост на всички се свършиха много бързо.

Събраната сума ще бъде използвана за възстановяване на чешмата на баскетболното игрище в училищния двор.

Целта на включването на учениците е да възпитава добри ценности и творческо общуване, като провокира децата сами да искат да участват в доброволчески мисии и акции и да се чувстват съпричастни и удовлетворени от очакваните резултати, пише в заключение в протокола от преброяването на средствата.

 

Планински спасители „закичиха“ скалите срещу Лакатник с мартеница (СНИМКИ ОТ ДРОН)

На 1-ви март планинските спасители от отряд Лакатник „закичиха“ скалите срещу едноименното село с гигантска мартеница.

За трета поредна година това е част от празника БАБА МАРТА организиран от Инициативен комитет при Гара Лакатник с подкрепата на кметствата на селата Миланово и Гара Лакатник, община Своге и Природен Парк Врачански Балкан.

Тази година мартеницата е нова и различна тя е дълга около 35 метра и е широка цели 4. Ушиването й започна в навечерието на Коледните празници 2019 и приключи на 15.02.2020 год., зад шевната машина отново бе Йорданка Тодорова от Гара Лакатник, а неин неотлъчен помощник бе съпругът й Митко Тодоров, както и нейни комшии.

Празникът, който се провежда под мотото „Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече“ започна със спускането на мартеницата под звуците на неповторимата Стефка Съботинова и нейната песен-емблема „Притури се планината“. Няма да излъжа, ако отбележа, че този момент накара доста от гостите да се просълзят. За екстремното спускане на най-голямата мартеница в страната се събра целия екип на ПСС към БЧК – отряд Лакатник. Мъжете изнесоха мартеницата на ръце по пътеката на скалите и след това се погрижиха да ги украси, спускането им отне около половин час. Не можем да не отбележим ангажираността на Емил Ангелов  – Ментето през цялото време на направата на мартеницата и присъствието му на подготвителните срещи. Преди три години той (като алпинист и спасител) откликна на идеята за реализирането на мероприятието и организира своите колеги.

Събитието продължи с празнична програма, от една страна по случай Баба Марта, от друга по случай Деня на самодееца. В нея се включиха танцови и певчески състави от Лакатник, Миланово, Реброво и Владо Тричков. Всички те получиха грамоти за участие, както и комплимент от организаторите – мартеница, магнитче и бисквита със снимка от миналогодишната мартеница. Празненствата бяха временно прекъснати, за да бъдат посрещнати и поздравени планинските спасители, и най-вече, за да видят хората кои са смелчаците реализирали спускането. Началникът на отряда Лъчезар Вунчев разказа с няколко думи как е протекло то. Момчетата получиха и благодарствен плакет.

Празникът завърши с народно веселие, за което се погрижи DJ DESO. Събитието бе заснето от дрон с оператор Таня Калинова.

Въпреки че цялата програма се проведе в Гара Лакатник, с изключение на спускането на мартеницата на скалите, които са част от Миланово, не можем да не отбележим приноса и ангажираността към мероприятието на кмета на село Миланово –  Веселин Петков. Благодарности и на двете баби Марти  – Драга Борисова и Мариана Георгиева, които сами изработиха мартениците, които раздаваха сред гостите.

Спонсори на празника БАБА МАРТА 2020 са община Своге, Природен Парк Врачански Балкан, defileto.com, Георги Бояджиев (бизнесмен от град София) , Лили Драгоманова (жител на Гара Лакатник),  АРОМА, ВИГЕ- Колеви ЕООД (Лакатник).