Традиционният, вече, футболен празник в памет на Михаил Михайлов от Гара Лакатник, тази година ще се проведе в събота /12.06./ от 10 часа на стадиона в селото.
Желаещите да се включат да заповядат на стадиона към 9.30 ч.
Мишо бе част от лакатския отбор, но за съжаление твърде млад си замина от този свят.
Мероприятието отново се организира от Илиян Димитров – приятел на Мишо.
Поради ремонт на ЖП прелеза при Гара Лакатник на 12-ти срещу 13-ти април и 13-ти срещу 14-ти април в часовия интервал от 23 ч. до 05 ч. ще бъдат пропускани само МПС-та със специален режим на движение.
Facebook страницата Лакатник/ Lakatnik продължава да се развива – достигна 5000 харесвания. За екипа, който стои зад страницата това е един не малък успех. По традиция всеки хиляден харесал страницата получава символичен подарък от нас. 5000-ят харесал Лакатник/ Lakatnik е Росен Салтиров.
От 07.11.20 във фоайето на читалище „Искърски пролом“ в Гара Лакатник са изложени над 50 гоблена, дело на сръчни местни гобленарки.
Изложбата носи името „Конец без край“ и ще бъде достъпна до 10.11.202о год. между 10 и 16 часа.
Заповядайте!
Снимки: Виктория КОЛЕВА
Група лакащани обединиха сили и възстановиха беседката при дървения мост срещу Гара Лакатник. Така мястото отново се превърна в един прекрасен кът за почивка на местни и туристи.
Надяваме се и апелираме да пазим всички направеното, защото то е от хората за хората.
След като години наред покрива на читалище „Искърски пролом“ в Гара Лакатник „плачеше“ за ремонт, тази година той бе рехабилитиран.
Работата отне близо месец, а средствата за ремонта са отпуснати от община Своге.
Снимка:Facebook
От днес се спира движението на камионите над 10 т през прохода „Петрохан“ – път II-81 Монтана – Костинброд. През тази седмица участъкът ще продължи да се ползва като обходен маршрут за превозните средства над 12 т, пътуващи от Видин за София, които преминават през прохода поради модернизацията на път I-1/Е-79 Мездра-Ботевград, в участъка Ребърково-Лютидол, съобщават от агенция „Пътна инфраструктура“.
Също така от днес тежкотоварните МПС ще преминават двупосочно по другото алтернативно трасе на E-79 – път II-16 Мездра – Нови Искър през Искърското дефиле, по което в момента преминава тежкият трафик за Видин. Очаква се това да продължи до началото на декември, когато целият тежкотоварен трафик ще бъде прехвърлен по Е79.
Жителите на село Гара Лакатник са притеснени от този факт, тъй като на хората, живущи в квартал Пробойница, се налага ежедневно да пресичат път II-16. Пешеходната пътека, която се намираше под ЖП гарата след моста беше премахната през есента на 2019.
Заличаването на съществуващата пешеходна пътека повиши допълнително риска за здравето и живота на преминаващите пешеходци. В посочения участък в недалечното минало загина пешеходец, блъснат от преминаващ тежкотоварен автомобил.
Още през юли лакащани входираха в АПИ искане придружено с подписка за изграждане на пешеходна пътека и монтиране на парапет на републикански път път II-16 Мездра – Елисейна – Своге – Нови Искър в участъка от урбанизираната територия на с. Гара Лакатник до ж.п. гара Лакатник. Отговорът на АПИ е, че пешеходната пътека попада извън населено място, с ограничение на скоростта 90 км/ч. (Тогава защо изобщо някога е съществувала? Защо има табела преди разклона за Пробойница с обозначение за начало на населено място, а именно Гара Лакатник и знак за ограничение на скоростта?).
Друг е въпросът, че пресичането от дървения мост до началото на пътеката за скалите също е изключително опасно. За пример искам да дам община Мездра – във всички населени места на територията на общината, през които минава републикански път път II-16 има изградени легнали полицаи. Ситуацията е изключително неприятна и доста рискова. Всички знаем колко пътни произшествия станаха по този път в последно време.
Ние лакащаните искаме сигурност, когато пресичаме пътя и контрол на движещите се по него.
Лакатският футболен отбор датира от около 1926 – 1927 година , а стадионът в селото се е казвал Лакатник и Дружба. Това е тим с история и добро име през годините във футбола в софийска област. Какво наложи отказването от участие в предстоящия сезон на ФК ИСКЪР 2005, ще разберем от Ивайло Иванов, президент и вратар на отбора.
Иво, ти от колко време си част от ФК Искър 2005?
Аз съм част от отбора от доста отдавна – от 2000 год.
Какво ти костваше да се грижиш и поддържаш цялата база? Имаше ли помощ?
За поддържането на стадиона в началото си помагахме с Николай Съботинов. Административната и организационна дейност съм я вършил аз, включваща картотекиране, намиране на охрана и лекар за мачовете, чертане на стадиона, чистене на съблекални и други такива дейности. Помагали са ми момчета от отбора, най- често Борислав Петров.
Кои са най-запомнящите ти моменти?
Преди да станем Искър 2005, през сезон 2004/2005 станахме първенци в областната група. По лошо стечение на обстоятелствата след като свърши сезона имаше много дъждове, река Искър излезе от коритото си, вследствие на което се свлече земна маса, която затрупа голяма част от стадиона. И така останахме без стадион. Същата година /2005/ се сформира новото име на отбора. Скитахме се немили-недраги по чужди стадиони няколко години, но не се отказахме. Събличахме се по разни счупени рейсове, миехме се със студена вода след мачовете, но това не ни спря. С това първо място са свързани най-запомнящите ми моменти, както и когато победихме и двата отбора на Своге като домакини.
Труден ли бе пътя, който трябваше да извървите, за да се върнете отново на собствен терен след наводненията съсипали стадиона?
След много обещания, преговори, подписка, виках и телевизия в лицето на Светослав Иванов от bТВ най-накрая през 2012 г. се завърнахме да домакинстваме в гара Лакатник с новоизградени стадион и съблекалня.
Отборът е на почти сто години, винаги е съществувал и е бил част от софийските окръжни групи. Във вторник (08.09.2020), обаче, обявихте официално, че няма да участвате в първенството. Разкажи защо се стигна до там и трудно ли беше вземането на такова решение?
С течение на времето нещата ставаха все по-тежки от организационна гледна точка. Направи се мини футбол в Своге, и като че ли лека-полека момчетата започнаха да предпочитат този вид футбол. В последните години почти го карахме насила, ходехме по мачове по 10-11 човека, нямахме хора. Такова решение не се взима лесно. Дал съм много за този отбор и не съм искал от никой нищо, но просто виждам, че няма желание. За финал ще кажа – вчера слязох и изнесох купи, грамоти, снимки и всякакви неща на отбора. Седнах вътре и си поплаках. Много ми е тежко, че това се случва, но не зависи само от мен. Липсата на желание за футбол у младите също е проблем.
Това ли е края според теб? Какво ще се случи с футбола в Лакатник? Дали ще останат да пустеят стадион и съблекалня?
Според мен един път щом се прекъсне едно нещо, след това възстановяването му ще е адски трудно. За голямо мое съжаление Лакатник няма да има и отбор в мини футбола. Помня преди, когато имаше мач в Лакатник беше истински празник. Отбори от градовете, които играеха с нас никога не са си тръгвали като победители от Лакатник /Своге, Драгоман, Костинброд, Правец, Годеч/ все отбори с големи бази. За сега отбора на Церово ще играе на стадиона ни. Тези дни ми предстои разговор с ръководителя им, за да се разберем по въпроса около поддържането на стадиона. Той иска да продължавам да се грижи за него. Ако го направя ще е само, защото ме е грижа за стадиона и като го гледам сега в какво състояние е ми се реве. Косачката ни се развали преди около месец и от общината не взимат мерки за оправянето й. За да изпратят косачка от Своге трябва да търся човек с камионче да я взима от Своге. Стадионът трябва да се коси минимум по два пъти в седмицата. Сега не е косен повече от месец. Мисля да отида отново и до общината, за да ги питам как ще става поддръжката на стадиона, но от там няма голяма заинтересованост също. Отговорът е – намерете си камионче и ще идват, да де но това камионче не върви на вода – 40лв. взимат за курс.
За съжаление разговорът ни с Иво приключи така – някак в нищото. За него беше трудно да говори като човек, който е част от отбора 20 години и за мен беше трудно да питам като човек (макар и жена) израснал на този стадион покрай баща си – смея да кажа един от най-добрите футболисти в Дефилето от близкото минало – Румен Кръстанов. Не успяхме да си кажем нищо положително за финал, но аз вярвам, че където е текло, пак ще тече…
Снимки в публикацията: lakatnik.info, Ангел Лазаров
Безспорно една от емблемите на Искърското дефиле в района на Гара Лакатник е малката червена къщичка „кацнала“ на скалите. Всеки дошъл в Лакатник или минал с влак я търси с поглед или сочи в пръст. Очарователна, но и недосегаема, тя гордно носи името „Орлово гнездо“. Построена е през 1938 година и от тогава краси терасовидната скална издатина на Черната стена.
В 21.22 ч. на 16.07.2020 год. къщичката за първи път „светна“. Два дни бяха необходими на алпинистите Емил Ангелов – Ментето, Кирил Илиев и Бисер Ангелов, и тримата от Гара Лакатник, да инсталират система за соларно осветление, посредством която къщичката ще бъде разпознаваема и в тъмното. Соларната система е дарение от доброжелатели и ще донесе радост не само на месните жители, но и на многобройните туристи.
Заглавна смимка: Мануела Кръстева
Снимка в публикацията: Таня Калинова