Във връзка със създалата се ситуация и разпространението на коронавирус COVID 19 у нас, магазинът на Пламен Григоров – Пандо в Гара Лакатник предлага доставки на стоки по домовете. От услугата могат да се възползват възрастните хора от Гара Лакатник, защото именно те попадат в най-рисковата група, която засяга вируса. Заявка за желаната стока , която обичайно поддържа магазина, може да давате на мобилния телефон на Пандо – 0884 443 934 от понеделник до петък. Заявките ще бъдат изпълнявани на следващия ден след получаването им.
Екипът на www.lakatnik.info апелира за сериозно и отговорно отношение по време на извънредното положение в страната. Останете си вкъщи!
Отклоняването на пътния поток през Искърското дефиле във връзка със започналите ремонтни дейности за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (Е79) „Мездра – Ботевград“ от км 161+367 до км 194+164,89″, създава предпоставки за пътно-транспортни произшествия (вече факт) със сериозни последствия.
Група разтревожени граждани създадоха подписка, придружена с жалба тя ще бъде изпратена до АПИ, община Своге, кметство Гара Лакатник. Искането е обезопасяване на урбанизираната територия на с. Гара Лакатник, през която преминава републикански път II-16, чрез монтиране на съответните пътни съоръжения и знаци, ограничаващи скоростта на преминаващите автомобили, както и изграждане на пешеходен тротоар, обезопасен с мантинела в участъка от моста при ж.п. гара Лакатник до кв. Пробойница.
Припомняме, че там имаше пешеходна пътека, която беше „почернена“ миналата есен. Още тогава ние от lakatnik.info пуснахме писмо до АПИ, но така и не получихме отговор.
Ако желаете да подкрепите идеята и да се разпишете в подписката може да го направите в магазина на разклона в квартал Пробойница или в кафето на Ж.П гарата (при Люси).
В условия на дистанционно обучение, по време на извънредното положение в страната, учениците от ОУ „Христо Ботев“ посрещат Великденските празници с много ентусиазъм и вдъхновение.
Влияе ли извънредното положение на работата на хранителните магазини в Гара Лакатник, какви мерки са предприети от гледна точка на безопасност. Попитахме собствениците на трите основни магазина в селото и получихме отговори от двама от тях. Ето как отговориха те на въпросите на lakatnik.info.
Какви мерки са предприети във Вашия обект за осигуряване безопасността на клиентите? С обичайно работно време ли работите?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: В магазина влиза само по един клиент, докато той пазарува, другите чакат отвън. На всеки два часа се дезинфекцират всички контактни порърхности с клиентите. Магазинът работи с намалено работно време, вместо до 21:00ч. до 18:00ч. Работим с маски и ръкавици. Не предлагаме кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, които да се консумират на място, за да се избегне струпването на големи групи от хора. Всеки може да закупи за вскъщи.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В търговският обект и превозното средство, с което се транспортират хранителните стоки, се извършва дезинфекция по изготвен график. На персоналът са осигурени предпазни средства – защитни маски, ръкавици и дезинфектанти. Магазинът работи с намалено работно време – до 17:30 часа.
Има ли спад в оборота на магазина, ако да драстичен ли е и това обезпокоява ли ви ? Страхувате ли се за бизнеса си?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Въпреки че работим с намалено работно време, няма разлика в оборота от преди и сега. На този етап не се притеснявам.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: В условията на кризата, която има не само здравни, но и социални и икономически аспекти, неминуемо се отчита спад в реализираните продажби. В настоящата ситуация, едва ли има бизнес, който да не е застрашен. Всеки се притеснява малко или много за продължителността на извънредните мерки, които колкото по-продължителни са, толкова по-значителни ще са негативните последствия върху икономиката. Но в крайна сметка здравето на населението е най-важно в момента.
Има ли промяна в поведението на клиентите – пазаруват, както обичайно или се презапасяват?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Според мен няма промяна в поведението на клиентите, хората са спокойни, не се презапасяват.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не мога да кажа, че се наблюдава съществена промяна – клиентите пазаруват както обикновено. Това може би важи за всички по-малки населени места, където преобладаващата част от населението са възрастни хора – пенсионери, които разчитат за съжаление на не особено високи пенсии. Освен това те трябва да предвидят и другите си неотложни разходи, свързани със сметки и лекарства.
Какво най-много купува лакащанина във време на извънредно положение?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: В началото се копуваше повече брашно, олио и захар. Сега всеки пазарува, каквото му е необходимо, както обикновено.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: По време на извънредно положение всяко домакинство прецизира разходите си, т.е. пазаруват се предимно стоки от първа необходимост.
Има ли стоки, които трудно намирате при зареждането на магазина и такива, които изобщо не намирате?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: За момента няма стоки, които не можем да намерим и да заредим. Доставките вървят нормално и всичко е наред.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Не, към настоящият момент не съм се сблъсквал с трудности относно подсигуряването на даден вид хранителни стоки.
Как бихте коментирали покачването на цените (личен пример – килограм джинджифил в Мездра е 15.30 лв., на места цената му е достигнала над 20 лв.) ?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Смятам, че има лека спекула, защото търсенето е голямо.Не знам на какво се дължи това покачване на цените на някои стоки, това идва от търговците на едро, а не от малките магазини.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Преобладаващата част от плодовете и зеленчуците са вносни продукти. В началото на извънредното положение имаше известно забавяне с преминаването по граничните пунктове, което доведе до недостиг на редица продукти и от там покачване на цената. И тук се прилагат отново пазарните принципи.
Идват ли възрастни хора на пазар (най-рисковата група) или младите им пазаруват? Имате ли наблюдения?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Възрастните хора идват и пазаруват сами. Не виждам разлика в това отношение.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: За преобладаващата част от възрастните хора, отиването до магазина на пазар е възможност за разходка и осъществяване на социални контакти. Част от режимът им. Но в условията на пандемия, една не малка част от клиентите на магазина, се възползват от предложената им от мен доставка по домовете.
Как бихте коментирали извънредното положение и наложените от щаба мерки – адекватни и работещи ли са те или напротив?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Изънредното положение е напълно наложително в момента. Мерките са адекватни и наложени на време. Остава само хората да разберат, че положението е сериозно и трябва да спазват забраните, за да можем по-бързо да се върнем към нормалния начин на живот.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Категорично бих заявил, че мерките, наложени от Кризисният щаб и Правителството, са навременни и напълно адекватни. Необходимо е и ние като гражданско общество да проявим повече разбиране, отговорност и съпричастност.
Как протича извънредното положение в Лакатник през Вашия поглед – спокойни ли са хората и има ли напрежение?
ПАВЛИНА КОЛЕВА: Хората са спокойни, няма напрежение.
ПЛАМЕН ГРИГОРОВ: Извънредното положение в Лакатник не смятам, че се различава съществено от положението в другите населени места, в т.ч. и в градовете. Като цяло моите наблюдения са, че хората се притесняват, както за собственото си здраве и това на близките си, така и за икономическите последствия от пандемията. Надявам се, че до сериозно напрежение няма да се стигне и скоро ще излезем от тази тежка ситуация.
Христо Йорданов е собственик и издател на в. „Софийски вестник“ и мениджър на медийния проект YouSofia. Ето какво разказа за встника и работата си за lakatnik.info.
– Моля да се представиш за нашата аудитория.
– Казвам се Христо Йорданов и съм собственик и издател на в. „Софийски вестник“. Роден съм на 31.01.1969 г. в Лом. От 1988 г. до днес живея в София – година тук казарма, студентство, семейство, две деца, вестници, бизнес. Началото на професионалната ми кариера започва като стажант в спортния отдел на в. „Нощен Труд“, от 11 май 1992 г. Бързо се разви кариерата ми там и само година и три месеца по-късно станах зав. отдел. През 1999 г. станаха сътресения във вестника, есента на същата година започнах работа в несъществуващия днес в. „Планета Спорт“, после минах през „Монитор“. От март 2001 г. бях първият привлечен в екипа на Пламен Каменов за изданието на в. „Труд“ – в. „Софиянец“. Пламен преди това ми беше главен редактор във в. „Нощен Труд“. И така до края на декември 2004 г., когато Тошо Тошев реши да спре вестника. Тогава приятели-мечтатели решихме, че сега може би е единственият шанс да направим нещо свое. И така се роди в. „Софийски вестник“.
– Разкажи за вестника и неговия „живот“ – кога и от кога излиза, какъв е тиражът?
– „Софийски вестник“ е единствения регионален седмичник за столицата и Софийска област. Излиза всеки четвъртък. Нулевият му брой излезе на 23 февруари 2005 г. И така вече 15 години; години на изпитания, но и на радости. Тиражът му е скромен – около 2000 бройки, също на скромна цена – 50 ст. Но напълно достатъчен за своя таргет, който е много шарен – от футболистите в отборите на Четвърта лига, през районните и общинските администрации,бизнеса, до радетелите на традициите – хората от читалищата.
– Достига ли до всички села в областта?
– Захващате болна тема – разпространението. Както има една стара приказка „и Сталин не е могъл да се оправи със своите шофьори“, така съм и аз с разпространителите. За добра участ, в региона на Искърското дефиле, в частта му за София и Свогенско, мога да се похваля с добри продажби. Явно населението е интелигентно и знае какво да чете. Със сигурност читателите могат да го открият в пощенските станции на всяко от селата- там пускам всяка седмица от 2 до 5 бройки, според търсенето.
– Каква е мотивацията ти като български издател и налага ли се да правиш саможертви в името на работата си?
– Ами според мен, най-точно казано, „Софийски вестник“ е „третото ми дете“ и саможертвите са неминуеми, както на всеки „баща“. Специално ще ви подаря историята на „Софийски вестник“, написана в няколко поредни броя за неговата 10-годишнина. А на 23 февруари, както отбелязах вече, навършихме 15. Там всичко е разказано.
– Имало ли е случаи, когато информацията е била много и е трябвало да се избира какво да се публикува и обратно – когато е било трудно да се запълни вестника?
– 15 години, до съвсем скоро, информацията е била в изобилие, защото светът на празниците и традициите е шарен и в изобилие, а „Софийски вестник“ е негов дом. Стигало се е до 40 (!) автентични събития и информации да сме публикували в един брой, на „скромните“ ни 16 странички. Ако някоя е оставала, сме пускали в следващия брой. Но периодът май-юни е като реките в този период – пълноводен. Има и „пусти месеци“ – част от юли и август, но, както знаеш, „вестник празен не е излизал“.
Днес, когато светът, България и в частност нашия ареал – София и Софийска област, са в особена ситуация, а празниците и културните събития – забранени по неволя, потърсихме друг ъгъл в огромната стая на информацията. Красивите снимки, поезията, уроци по история от миналото, интервюта с честни и чисти хора, които има какво да кажат на света.
– Имате сайт, YouTube канал. Предвид това, че повечето хора днес се информират от Интернет , смятате ли да ги развивате, за да бъдете актуални?
– Електронното ни издание www.sofiavestnik.com е голямата ми болка, защото е „длъжник“ на читателите ни. Надявам се скоро това да се промени. YouSofia, каналът ни в YouTube, както и видеопортала www.yousofia.bg, който обединява всичките ни видеа, са сравнително млади, обобщени в отворения медиен проект YouSofia. В тях предаваме на живо футболни мачове от Четвърта дивизия, които линкваме и във фейсбук. Тепърва имаме да ги развиваме, но става бавно, защото „лудницата е пълна“. Правим, освен „Софийски вестник“ и вестници на още две общини в Софийска област и изобщо, понякога денонощието не стига. Но това ни е призванието, мисията и продължаваме напред.
– Идвал ли си в Лакатник и какво знаеш за селото?
– Не искам да започвам с това за Лакатник, но футболът в селото е религия, а привържениците умеят „силно да любят и мразят“. Идвал съм, разбира се, в един период, когато имаше повече романтика и по-малко журналистика в живота ми. А Лакатник го опознавах всеки път, когато от невръстен, през юноша и студент пътувах с влака от Лом за София и обратно, и когато още на гара София „шпикерът“ казваше: „Бързият влак за Лом, през Своге, Церово, Бов и Лакатник… ще замине от „еди-кой си“ коловоз.“ Но пак ще дойда, за да предам на живо някой мач на Искър (Лакатник) или да отразя някое от паметните събития, свързани с културния живот в селото.
– Извънредното положение в страната възпрепятства ли работата покрай вестника и въобще как се прави вестник в извънредно положение?
– Отговорих в частност по-горе на този въпрос. Вестник се прави с любов, а не по задължение. Стане ли по задължение, значи човекът си е сбъркал професията. А любов има и по време на извънредно положение. Вестник – също. Любовта търпи, тя не завижда и не се възгордява, както е казал св. ап. Павел. Любовта преодолява всякакви препятствия. Да я намерим и изпитаме! Това е посланието на този труден момент към всички ни.
Средствата събрани в рамките на благотворителната изложба-базар „Да възстановим чешмата в училищния двор“ възлизат на 1482. 56 лв.
Инициативата е на СНЦ „УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“ ГАРА ЛАКАТНИК, СОФИЙСКА ОБЛАСТ, ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“ – с. Гара Лакатник с подкрепата на Кметство – с. Гара Лакатник.
Благотворителната изложба-базар се проведе на 01.03.2020 год. на площада в село Гара Лакатник. Учениците бяха изработили мартеници, сувенири, картини, магнитчета и др., които за радост на всички се свършиха много бързо.
Събраната сума ще бъде използвана за възстановяване на чешмата на баскетболното игрище в училищния двор.
Целта на включването на учениците е да възпитава добри ценности и творческо общуване, като провокира децата сами да искат да участват в доброволчески мисии и акции и да се чувстват съпричастни и удовлетворени от очакваните резултати, пише в заключение в протокола от преброяването на средствата.
На 1-ви март планинските спасители от отряд Лакатник „закичиха“ скалите срещу едноименното село с гигантска мартеница.
За трета поредна година това е част от празника БАБА МАРТА организиран от Инициативен комитет при Гара Лакатник с подкрепата на кметствата на селата Миланово и Гара Лакатник, община Своге и Природен Парк Врачански Балкан.
Тази година мартеницата е нова и различна тя е дълга около 35 метра и е широка цели 4. Ушиването й започна в навечерието на Коледните празници 2019 и приключи на 15.02.2020 год., зад шевната машина отново бе Йорданка Тодорова от Гара Лакатник, а неин неотлъчен помощник бе съпругът й Митко Тодоров, както и нейни комшии.
Празникът, който се провежда под мотото „Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече“ започна със спускането на мартеницата под звуците на неповторимата Стефка Съботинова и нейната песен-емблема „Притури се планината“. Няма да излъжа, ако отбележа, че този момент накара доста от гостите да се просълзят. За екстремното спускане на най-голямата мартеница в страната се събра целия екип на ПСС към БЧК – отряд Лакатник. Мъжете изнесоха мартеницата на ръце по пътеката на скалите и след това се погрижиха да ги украси, спускането им отне около половин час. Не можем да не отбележим ангажираността на Емил Ангелов – Ментето през цялото време на направата на мартеницата и присъствието му на подготвителните срещи. Преди три години той (като алпинист и спасител) откликна на идеята за реализирането на мероприятието и организира своите колеги.
Събитието продължи с празнична програма, от една страна по случай Баба Марта, от друга по случай Деня на самодееца. В нея се включиха танцови и певчески състави от Лакатник, Миланово, Реброво и Владо Тричков. Всички те получиха грамоти за участие, както и комплимент от организаторите – мартеница, магнитче и бисквита със снимка от миналогодишната мартеница. Празненствата бяха временно прекъснати, за да бъдат посрещнати и поздравени планинските спасители, и най-вече, за да видят хората кои са смелчаците реализирали спускането. Началникът на отряда Лъчезар Вунчев разказа с няколко думи как е протекло то. Момчетата получиха и благодарствен плакет.
Празникът завърши с народно веселие, за което се погрижи DJ DESO. Събитието бе заснето от дрон с оператор Таня Калинова.
Въпреки че цялата програма се проведе в Гара Лакатник, с изключение на спускането на мартеницата на скалите, които са част от Миланово, не можем да не отбележим приноса и ангажираността към мероприятието на кмета на село Миланово – Веселин Петков. Благодарности и на двете баби Марти – Драга Борисова и Мариана Георгиева, които сами изработиха мартениците, които раздаваха сред гостите.
Точно след седмица, на 1-ви март (неделя) , от скалите срещу Гара Лакатник ще бъде спусната гигантска мартеница. Мероприятието се провежда за трета поредна година под надслов „Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече“. Организатор на събитието е Инициативен комитет при Гара Лакатник подкрепен от кметствата на селата Миланово и Гара Лакатник, община Своге и Природен Парк Врачански Балкан. В основата на празника са планински спасители от отряд Лакатник и алпинисти доброволци, които ще „закичат“ склаите с гигантската мартеница.
Тази година мартеницата е нова и различна тя е дълга около 35 метра и е широка цели 4 м. Ушиването й започна в навечерието на Коледните празници 2019 и приключи на 15.02.2020 год., зад шевната машина отново бе Йорданка Тодорова от Гара Лакатник.
Две баби Марти ще бъдат на площада в Лакатник идната седмица и ще закичват гостите с ръчно изработени мартеници. За доброто настроение на всички има подготвена празнична програма и осигурен DJ. Сред спонсорите на мероприятието са местни бизнесмени и частни лица.
В рамките на деня ще има и благотворителен базар-изложба организиран от ОУ „Христо Ботев“. Ще можете да закупите мартеници изработени от учениците в училището, средствата от които ще отидат за възстановяване на чешмата в училищния двор.
Бъдете наши гости!
Спускането на мартеницата ще започне точно в 10:30 часа, а празничната програма е с начален час 12 ч.
ВАЖНО!!!
Организаторите на мероприятието предупреждават да не се качвате на скалата над къщичката, за да не възпрепятствате работата на алпинистите и планинските спасители. Районът под скалата, на която е „кацнала” къщичката ще бъде недостъпен, защото има опасност от падащи камъни. За придвижване до заслона използвайте Милановската пътека, която започва от главното шосе след моста под Гара Лакатник посока София. Спасителите апелират за повишено внимание и отговорно поведение по време на мероприятието, ако решите да се изкачите до Алпийска поляна.
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се приемате използваните от нас 'бисквитки'. НАСТРОЙКИ НА БИСКВИТКИТЕПРИЕМАМ
Политика за поверителност и бисквитки
Преглед на поверителността
Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско преживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт(Google Analytics). Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да има ефект върху вашето сърфиране.
Необходимите бисквитки са абсолютно задължителни, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности и функции за сигурност на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.
Всички бисквитки, които може да не са особено необходими за функционирането на уебсайта и се използват специално за събиране на лични данни на потребителите за анализи на потреблението на сайта.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.