Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Етикет: Лакатнишки скали

Остава седмица до спускането на гигантската мартеница

Точно след седмица, на 1-ви март (неделя) , от скалите срещу Гара Лакатник ще бъде спусната гигантска мартеница. Мероприятието се провежда за трета поредна година под надслов „Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече“.  Организатор на събитието е Инициативен комитет при Гара Лакатник подкрепен от кметствата на селата Миланово и Гара Лакатник, община Своге и Природен Парк Врачански Балкан. В основата на празника са планински спасители от отряд Лакатник и алпинисти доброволци, които ще „закичат“ склаите с гигантската мартеница.

Тази година мартеницата е нова и различна тя е дълга около 35 метра и е широка цели 4 м. Ушиването й започна в навечерието на Коледните празници 2019 и приключи на 15.02.2020 год., зад шевната машина отново бе Йорданка Тодорова от Гара Лакатник.

Две баби Марти ще бъдат  на площада в Лакатник идната седмица и ще закичват гостите с ръчно изработени мартеници. За доброто настроение на всички има подготвена празнична програма и осигурен DJ. Сред спонсорите на мероприятието са местни бизнесмени и частни лица.

В рамките на деня ще има и благотворителен базар-изложба организиран от ОУ „Христо Ботев“. Ще можете да закупите мартеници изработени от учениците в училището, средствата от които ще отидат за възстановяване на чешмата в училищния двор.

Бъдете наши гости!

Спускането на мартеницата ще започне точно в 10:30 часа, а празничната програма е с начален час 12 ч.

ВАЖНО!!!

Организаторите на мероприятието предупреждават да не се качвате на скалата над къщичката, за да не възпрепятствате работата на алпинистите и планинските спасители. Районът под скалата, на която е „кацнала” къщичката ще бъде недостъпен, защото има опасност от падащи камъни. За придвижване до заслона използвайте Милановската пътека, която започва от главното шосе след моста под Гара Лакатник посока София. Спасителите апелират за повишено внимание и отговорно поведение по време на мероприятието, ако решите да се изкачите до Алпийска поляна.

Заглавна снимка: Таня Калинова

14 човека чистиха пътеките по скалите срещу Гара Лакатник (снимки)

Лакащани се включиха активно в националната кампания „Да изчистим България заедно“. В съботния 14-ти септември, по инициатива на Емил Ангелов – Ментето, бяха почистени всички основни пътеки по скалите срещу Гара Лакатник. Четиринадесет доброволци обходиха пътеките и събраха купища боклуци (34 чувала).

Отпадъците се оказали доста  и се е наложило по време на акцията да се търси помощ за снасяне на чувалите до шосето. Туристи, дошли на разходка из Лакатник, се отзовали на призива публикуван във Facebook, разказа Мария Лазарова.

Обръщаме се към всички местни и туристи, които посещават Лакатник и скалите – Хора, не оставяйте отпадъци след себе си! Вземете ги в торбичка и ги изхвърлете в първия контейнер, но не и сред природата. А, на включилите се в кампанията, всички останали трябва да сме благодарни.

Снимки в публикацията: Мария Лазарова

Подменят парапети на Лакатнишките скали

Във връзка с предстоящите празници в село Гара Лакатник 14-15.05.2016г., Oбщина Своге обяви, че в настоящата седмица от 09.05-13.05.2016 г. ще бъде извършена подмяна на парапет 120 л.м на туристическа пътека на Лакатнишките скали, за да бъде опазено естественото състояние и целостта им, както и да се осигури безопасността на  гражданите на община Своге, гостите и туристическия поток в предстоящите празници.

Община Своге моли гражданите за разбиране за причинени евентуални неудобства във връзка с провеждането на ремонтните работи в предстоящите дни.

 

www.svoge.bg

20 причини да посетите Лакатник – I част

Село Гара Лакатник е разположено в Стара планина, на 550 м. надморска височина, на брега на река Искър в живописното Искърско дефиле. Селището е сгушено в подножието на величествените Лакатнишки скали. Една от хипотезите за произхода на името Лакатник, идва от завоя, който прави река Искър с формата на сгънат лакът. Намира се на 50 км. от гр. София, на 42 км. от гр. Мездра и на 30км. от гр. Вършец.

Лакатник и околностите са причина много туристи от цялата страна да идват и сами да се уверяват във великолепната природа и обаянието на района. Ако все още не сте посетили Лакатник, ето няколко причини да го направите и да се докоснете до това красиво място, наричано от мнозина „Перлата на дефилето“.

1. Искърското дефиле – Искърското дефиле е перла в туристическата огърлица на България изваяна в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми. Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км.

Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin

Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin

Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Едно от най-прекрасните места, покрай които минава река Искър са скалните отвеси, най вече по левия бряг на реката, които достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. Пътувайки из Дефилето ще се насладите на една приятна разходка.


2. Река Искър Най-дългата река в България – река Искър минава и през Гара Лакатник, образува и живописното Искърско дефиле, което е най-красиво при Лакатник. Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м. северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина.

Искърското дефиле и гара Лакатник , снимка: admin

Искърското дефиле при гара Лакатник , снимка: admin

След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.


3. Живописните Лакатнишки скали Лакатнишките скали са уникален скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до Гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност.

Искърското дефиле , снимка: admin

Искърското дефиле при Гара Лакатник, снимка: admin

Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Лакатнишките скали , снимка: admin

Лакатнишките скали, снимка: admin

Тук е проведено първото за България официално състезание по скално катерене през 1954г. Днес в скалния масив „Вражите дупки” се намират едни от най-трудните маршрути за спортно катерене в България. Това са „ЦЛ” и „Ботор” с категория 8с, а маршрута „3 в 1” е с категория 8с+. Това са и най-високите категории на трудност за маршрути, които са преминати свободно и съществуват у нас. Дойчин Боянов – първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) без кислород – често посещава Лакатник, за да катери. Дори за миг да зърнете този пейзаж, той ще остане завинаги в съзнанието ви.

река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin

река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin

Тук Иван Вазов пише стихотворението си „Екът на Лакатнишките скали”, а поетесата Д. Кръстанова от Гара Лакатник пише така за Дефилето и селото:

„Където и в света да се намирам,

едва ли ще се чувствам по-добре-

ще плача и от мъка ще умирам

да зърна Искърското дефиле.“


4. Пещерата „Темната дупка” Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред най-дългите пещери в България.

Входът на пещера "Темната дупка", снимка: admin

Входът на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

Отворът ѝ се намира на Лакатнишките скали, на 27 м. над река Искър. Пещерната система е многоетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си. В пещерата има множество езера, като езерата “Пепи“ са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.

Панорамна снимка в пещера "Темната дупка", снимка: admin

Панорамна снимка в началото на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Неотдавна в Темната дупка е открит рядък вид, който в целя свят се среща единствено тук и на езерото Байкал.


5. Алпийски заслон „Орлово гнездо” На 300 м. над река Искър, върху малка терасовидна скална издатина на Черната стена, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

cropped-IMG_101121.jpg

Построена е през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков – Тарзан. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител, дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва на тази дивна и прекрасна гледка.

Над алпийски заслон "Орлово гнездо", снимка: admin

Над алпийски заслон „Орлово гнездо“, снимка: admin

През 2000 година заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов – Ментата, Иван Георгиев и шефът на местното туристическо дружество Виктор Петков. В подновяването се включват спасителите от ПСС-Лакатник, десетки туристи и жители на Лакатник.


6. Празници на Гара Лакатник – Традиционният ежегоден събор на село Гара Лакатник се провежда втората събота и неделя на месец май. По време на празника може да се пуснете по въжен тролей от къщичката „Орлово гнездо“ до Заслона на Алпийска поляна.

 

Вечерта на същия ден се състои водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. След това се провжда факелно шествие от паметника на септемврийците през стръмните скални пътеки до площада в Гара Лакатник. На следващият ден има скара, бира и музика. Така че може още от сега да си планувате май 2016 год, всички гости на селото са добре дошли.


7. Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари в България – Високо на скалите се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна, където всяка година се отслужва молебен.

 

 

Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin

Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin


8. Паметник в памет на загиналите септемврийци през 1923 година – През 1923 година не един и двама българи намират смъртта си на Лакатнишките скали. От върха са хвърляни войници по време на Септемврийското въстание.

Паметник на загиналите септемврийци през 1923

Паметник на загиналите септемврийци през 1923

В тяхна памет е построен и масивен паметник от червен камък. А на плоча са изписани имената на загиналите. Паметта им се почита всяка година на 23-ти септември, както от лакащани, така и от хората от село Миланово, които организират рецитал и музикална програма.


9. Пропаст „Ямата” – Пропаст „Ямата“ се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-45 м.).

Пропаст "Ямата"

Пропаст „Ямата“ снимка: Wikipedia

Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.


10. Черен щъркел – Черният щъркел е защитен вид и е включен в Червената книга. Макар и не много срещани и многобройни, в Лакатник гнездят черни щъркели. Могат да се видят, да кръжат високо край Лакатнишките скали.

Снимка: Pixabay

Снимка: Pixabay

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-та година. За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската — 500-2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.

Надяваме се, сме запалили интереса ви към това райско място и сте решили да го посетите. Очаквайте следващите 10 причини, които ще затвърдят мнението ви, че си струва да дойдете в Лакатник.

Дойчин Боянов: Гара Лакатник е истинско природно богатство

Дойчин Боянов е първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) без кислород. Стъпвал е също на осемхилядниците Хидън Пик (Гашербрум I, 8068 м) и Нанга Парбат (8125 м), а на най-труднодостъпния К2 (8611 м) достига  до 8150 м. Сред многото върхове и места, на които е бил, Дойчин Боянов идва не веднъж и в Гара Лакатник, и продължава да посещава това природно богатство, както той сам определи Лакатник.

Лили Кръстанова потърси големият българин Дойчин Боянов. Ето, какво той разказа за Лакатник и себе си, в интервю за lakatnik.info.

Кога за първи път посетихте Гара Лакатник?
Първите ми спомени за Лакатник са от влака. Помня едно пътуване из дефилето и учудването ми от заслона висящ от скалите на Алпийска поляна. Това е времето от моите гимназиални години и увлечения по пътешествия и приключения. За много софиянци Лакатник и днес е едно от най-близките места до града, където могат да задоволят приключенските си фантазии. Радвам се, че при мен тези интереси не са отминали с юношеството и до днес посещавам редовно Гара Лакатник.

Намирате ли Лакатник за привлекателно за туристите място?
Съвременния туризъм все повече се интересува от предизвикателствата, които природата представя на хората. Днес туристите не се интересуват толкова от това къде ще спят и в какъв ресторант ще се хранят (което също е важно!), колкото какво ще правят по време на екскурзията, почивката. В този смисъл района на Гара Лакатник представлява истинско природно богатство. Тук може да се практикува скално и ледено катерене, спелеология, планинско колоездене, рафтинг, пешеходен туризъм, каньонинг и др. Обектите за културен туризъм също са в изобилие.

Колко трудни за катерене са Лакатнишките скали?
Тук е проведено първото за България официално състезание по скално катерене през 1954г. Днес в скалния масив „Вражите дупки” се намират едни от най-трудните маршрути за спортно катерене в България. Това са „ЦЛ” и „Ботор” с категория 8с, а маршрута „3 в 1” е с категория 8с+.Това са и най-високите категории на трудност за маршрути, които са преминати свободно и съществуват у нас.

Кое е най-голямото предизвикателство във Вашата работа?
В катеренето и алпинизма никога фокуса не само върху едно нещо. Понякога предизвикателството е в това да издържиш психически, друг път предизвикателството е да намериш пътя или да се усъвършенстваш технически или физически. Особено предизвикателство са взаимоотношенията между хората в изолирана и екстремална среда, а в повечето случаи става дума за комплекс от много предизвикателства. В този смисъл считам, че най- голямото предизвикателство са качествата на личността.

Каква е Вашата цел в момента? Коя точка на света?
От няколко години съм привлечен от Антарктида, където имам две експедиции и няколко първи изкачвания на върхове. За мен там се крият най-големите предизвикателства и за съвременния алпинизъм.

Как си почива Дойчин Боянов? Какво обичате да правите през свободното време?
Моята работа в Национална Спортна Академия е свързана с катерене, където съм преподавател по алпинизъм, което напълно съвпада и с интересите ми. Вероятно единственото, което не обвързвам с хобито и професията си е моето семейство. С тях прекарвам свободното си време. Жена ми е от Своге и това е чудесно!
Вашето послание към читателите на lakatnik.info…
Всеки човек си има някакво мото или девиз, което обичайно звучи мъдро, но е оправдано само за неговата персона. Считам, че не е необходимо да се занимават хората с подобни сентенции. Нека да бъдат живи и здрави!

Очаквайте репортаж от следващото гостуване на Дойчин Боянов в Гара Лакатник.