Етикет: Гара Лакатник

Уведомяваме Ви, че срока за пререгистрация като земеделски производители (стопани) е

от 01/10/2015 до 28/02/2016

Земеделските стопани, които не са подали декларации за

ползваните на земеделски земи в срока 31/07/2015 и

имотите не са включени в споразумения (бели петна)

могат допълнително в срок до 15/02/2016 да

регистрират в общинската служба по земеделие в град Своге

правното основание (нотариален акт, договори и други) за площите

за кандидатстване за Директни плащания – кампания 2016.

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден). Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонениетона Вълхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово). На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

И тази година смелчаци ще премерят сили в ледените води на езерото до „Пещерата“ в подножието на Лакатнишките скали в търсене на Светия кръст. Ритуалът по отбелязването на Богоявление и хвърлянето на кръста ще започне в 12 часа, когато ще бъде отслужен водосвет.
Желаещите да вземат участие в обреда трябва да са православно кръстени християни и да са навършили 16 години.

Традицията с хвърлянето на кръста в Лакатник бе възродена миналата година. В студените води на езерото край ресторант “ Пещерата “ тогава се хвърлиха трима мъже. Кръста, след упорито търсене, извади Емил / Ментето /.

Очаквайте репортаж от днешното честване на празника в Гара Лакатник.

Източник: Уикипедия, Facebook

Екипът на lakatnik.info честити празника на всички именници!

Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството осигурява справка за номера на избирателната секция и мястото на гласуване за избори за общински съветници и кметове и национален референдум на 25.10.2015 г. за всички български граждани. Всички избиратели могат да проверят адреса на избирателната си секция по следните начини:

• През Интернет на адрес https://www.grao.bg/elections/ Сайтът предоставя и възможността да се подават „Искане за гласуване по настоящ адрес“ по електронен път и да се регистрират издадените „Удостоверения за гласуване в определено населено място“ от общинските администрации след идентификация с електронен подпис.
• Чрез SMS Изпраща се SMS на номер 18429. Номерът 18429 е единен и за трите мобилни оператора (МТел, Глобул и Виваком). Цената на SMS e 25 стотинки без ДДС. В текста на SMS се изписват единствено десетте цифри на ЕГН. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум за въведения ЕГН.
• Чрез стационарен или мобилен телефон Избира се 0800 1 4726 („0800 1 GRAO“). Тел. 0800 1 4726 е безплатен за цялата страна.

Село Гара Лакатник е разположено в Стара планина, на 550 м. надморска височина, на брега на река Искър в живописното Искърско дефиле. Селището е сгушено в подножието на величествените Лакатнишки скали. Една от хипотезите за произхода на името Лакатник, идва от завоя, който прави река Искър с формата на сгънат лакът. Намира се на 50 км. от гр. София, на 42 км. от гр. Мездра и на 30км. от гр. Вършец.

Лакатник и околностите са причина много туристи от цялата страна да идват и сами да се уверяват във великолепната природа и обаянието на района. Ако все още не сте посетили Лакатник, ето няколко причини да го направите и да се докоснете до това красиво място, наричано от мнозина „Перлата на дефилето“.

1. Искърското дефиле – Искърското дефиле е перла в туристическата огърлица на България изваяна в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия водите на река Искър са дълбали планинската снага и образували невероятни и причудливи природни форми. Проломът започва от Софийското поле (550 м н.в.) и завършва след пресичането на Предбалкана около град Червен бряг (95 м н.в.). Общата му дължина е 156 км.

Панорамен изглед към село Гара Лакатник, снимка: admin

Същинската и безспорно – най-красивата – част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Именно с тази живописна част е известен под името Искърски пролом. Едно от най-прекрасните места, покрай които минава река Искър са скалните отвеси, най вече по левия бряг на реката, които достигат своя апогей при Лакатнишките скали – едно неповторимо творение на природата. Пътувайки из Дефилето ще се насладите на една приятна разходка.

2. Река Искър – Най-дългата река в България – река Искър минава и през Гара Лакатник, образува и живописното Искърско дефиле, което е най-красиво при Лакатник. Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м. северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина.

Искърското дефиле при гара Лакатник , снимка: admin

След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.

3. Живописните Лакатнишки скали – Лакатнишките скали са уникален скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до Гара Лакатник. Обявени са за природна забележителност през 1966 г., а от 1989 г. са обявени за защитена местност.

Искърското дефиле при Гара Лакатник, снимка: admin

Разположени са на левия бряг на река Искър. Изградени са от червени пясъчници и варовици. Скалите на места достигат до над 250 метра височина. Те са част от Природен парк “Врачански Балкан” от 1989 г. През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника – т. н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

Лакатнишките скали, снимка: admin

Тук е проведено първото за България официално състезание по скално катерене през 1954г. Днес в скалния масив „Вражите дупки” се намират едни от най-трудните маршрути за спортно катерене в България. Това са „ЦЛ” и „Ботор” с категория 8с, а маршрута „3 в 1” е с категория 8с+. Това са и най-високите категории на трудност за маршрути, които са преминати свободно и съществуват у нас. Дойчин Боянов – първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) без кислород – често посещава Лакатник, за да катери. Дори за миг да зърнете този пейзаж, той ще остане завинаги в съзнанието ви.

река Искър при Лакатнишките скали , снимка: admin

Тук Иван Вазов пише стихотворението си „Екът на Лакатнишките скали”, а поетесата Д. Кръстанова от Гара Лакатник пише така за Дефилето и селото:

„Където и в света да се намирам,

едва ли ще се чувствам по-добре-

ще плача и от мъка ще умирам

да зърна Искърското дефиле.“

4. Пещерата „Темната дупка”– Темната дупка е една от най-дългите пещери в Стара планина. Нейната дължина е 5 600 м, с което се подрежда на 4-то място сред най-дългите пещери в България.

Входът на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

Отворът ѝ се намира на Лакатнишките скали, на 27 м. над река Искър. Пещерната система е многоетажна и се състои от две силно разклонени галерии, свързани помежду си. В пещерата има множество езера, като езерата “Пепи“ са с дълбочина до 3 м, а Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система.

Панорамна снимка в началото на пещера „Темната дупка“, снимка: admin

В Темната дупка се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност. Неотдавна в Темната дупка е открит рядък вид, който в целя свят се среща единствено тук и на езерото Байкал.

5. Алпийски заслон „Орлово гнездо” – На 300 м. над река Искър, върху малка терасовидна скална издатина на Черната стена, е кацнала малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

Построена е през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков – Тарзан. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител, дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва на тази дивна и прекрасна гледка.

Над алпийски заслон „Орлово гнездо“, снимка: admin

През 2000 година заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов – Ментата, Иван Георгиев и шефът на местното туристическо дружество Виктор Петков. В подновяването се включват спасителите от ПСС-Лакатник, десетки туристи и жители на Лакатник.

6. Празници на Гара Лакатник – Традиционният ежегоден събор на село Гара Лакатник се провежда втората събота и неделя на месец май. По време на празника може да се пуснете по въжен тролей от къщичката „Орлово гнездо“ до Заслона на Алпийска поляна.

Вечерта на същия ден се състои водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. След това се провжда факелно шествие от паметника на септемврийците през стръмните скални пътеки до площада в Гара Лакатник. На следващият ден има скара, бира и музика. Така че може още от сега да си планувате май 2016 год, всички гости на селото са добре дошли.

7. Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари в България – Високо на скалите се извисява 10-метров железен кръст, издигнат през 2001 година в памет на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна, където всяка година се отслужва молебен.

Кръст в памет на загиналите алпинисти и планинари , снимка: admin

8. Паметник в памет на загиналите септемврийци през 1923 година – През 1923 година не един и двама българи намират смъртта си на Лакатнишките скали. От върха са хвърляни войници по време на Септемврийското въстание.

Паметник на загиналите септемврийци през 1923

В тяхна памет е построен и масивен паметник от червен камък. А на плоча са изписани имената на загиналите. Паметта им се почита всяка година на 23-ти септември, както от лакащани, така и от хората от село Миланово, които организират рецитал и музикална програма.

9. Пропаст „Ямата” – Пропаст „Ямата“ се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-45 м.).

Пропаст „Ямата“ снимка: Wikipedia

Птиците, гнездящи на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.

10. Черен щъркел – Черният щъркел е защитен вид и е включен в Червената книга. Макар и не много срещани и многобройни, в Лакатник гнездят черни щъркели. Могат да се видят, да кръжат високо край Лакатнишките скали.

Снимка: Pixabay

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-та година. За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската — 500-2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.

Надяваме се, сме запалили интереса ви към това райско място и сте решили да го посетите. Очаквайте следващите 10 причини, които ще затвърдят мнението ви, че си струва да дойдете в Лакатник.

След Освобождението за 60 години България води пет войни. В тях загиват около двеста хиляди български войни, а около половин милион са ранени, осакатени и безследно изчезнали. Балканите са място на две Балкански и две Световни войни. След всяка война България гради нови и нови паметници. В центъра на село Лакатник преди 100 години е построен паметник на 1 офицерски кандидат, 2 подофицери и 52 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918г.
Първоначално през 1914 г. е построен паметник на загиналите през войната 1912 – 1913г. от майстора Пенчо Качамаков от Бяла Слатина.
По-късно, през 1942 г. по проект на архитект Дограмаджиев от град Враца паметникът е преустроен и са дописани имената на загиналите във войната 1914 –1918 година.

Тази година на 11.07.2015 година лакащани ще отбележат 100 години от издигането на паметника, намиращ се в центъра на село Лакатник. Очаквайте подробности около честванията.

Списъците по-долу са издирени от Емил Пешев и Надежда Кръстева от Военноисторическия музей във Велико Търново. От там са изпратили по пощата копия от архивните книги.

Днес те ги  предоставят, за да знаем и помним нашите близки и роднини загинали за България.

СПИСЪК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТАТА, МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА, ПЪРВАТА СВЕТОВНА И ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА ОТ СЕЛО ЛАКАТНИК, СОФИЙСКО

№ ЗВАНИЕ, ИМЕ НА ЗАГИНАЛ В ОКРЪГ, ОКОЛИЯ

БАЛКАНСКА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА 1012 – 1913г

1. старши подофицер Пешо Вълков Балкански 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджа
2. ефрейтор Ненчо Петков Лингерски 05.03.1913 г. Авапъ тепе Одринско
3. ефрейтор Стефчо Савчов Кънджийски 05.03.1913 г. Кадякьой
4. Коникъ /арт/ Лазар Вълков 01.03.1913 г. Кабакуа Чаталджа
5. редник Алекси Вутов Щуров 10.07.1913 г. София
6. редник Алексо Иванов Шункьов 01.11.1912 г. Кърджали
7. редник Божил Нанчов Врачански 14.03.1913 г. Джумая
8. редник Вунчо Кръстов Бонкин 13.03.1913 г. Чаталджа
9. редник Вуто Ганов Тосков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
10. редник Георги Гергов Цанков 07.07.1913 г. Дупница
11. редник Георги Пенчов Цонкин 13.03.1913 г. Кадя кьой Чаталджанско
12. редник Георги Пенчев Ценин 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджалджа
13. редник Георги Ценов Борянски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
14. редник Димитър Вутов Тричков 18.03.1913 г. Кара Синан
15. редник Илия Първанов Щуров 19.03.1913 г. Чаталджа
16. редник Колю Стоянов Гърболашки 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
17. редник Кръстьо Илиев Минин 01.11.1912 г. Кърджали
18. редник Младен Георгиев Тричков 21.03.1913 г. Чукур Ченгелъ
19. редник Ненчо Илиев Вражалски 01.11.1912 г. Кърджали
20. редник Пано Йончев 10.04.1913 г. София
21. редник Петко Бенов Безергянски 13.07.1913 г. Дупница
22. редник Петко Гьонов Магерски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
23. редник Петър Тошев Цонкин 01.11.1912 г. Кърджали
24. редник Тодор Темелков 13.03.1913 г. Чорлу Чорленско
25. редник Тоша Гьонов Руньов 05.03.1913 г. Кадя Кьой Чаталджа
26. редник Цона Иванов Русков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
27. редник Цона Вълканов Лингерски 17.10.1912 г. Люлебургас
28. добров. Борис Стоянов Ценов 16.03.1913 г. Паламуд Галиполи

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 – 1918г.

1. подпоручик Стоян Поп Иванов 1918 г. Сагуево Битолско
2. офицер – кандидат Георги Петков Петков 20.10.1916 г. Ситопук Хиабаензир Румъния
3. старши
подофицер Симеон Ценов Кирофейски 22.10.1916 г. Милчево
4. младши подофицер Иван Тодоров Лингерски 24.10.1918 г. 10-та военнопо-лева болница
5. младши подофицер Мито Атанасов Денков 05.09.1916 г. Тутракан
6. редник Алекси Арангелов Геновски 23.06.1918 г. 3-та военнополе-ва болница
7. ре
дник Алекси Йондев Неделков 29.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
8. редник Георги Иванов Вълчев 14.10.1918 г. 4-та военнополе-ва болница
9. редник Георги Митров Шишановски 05.11.1916 г. Тутракан
10. редник Георги Михов Вълчинов 19.10.1916 г. Милчево
11. редник Георги Цветков Бабинков 14.09.1916 г. Милчево
12. редник Ефрем Гелов Тосков 14.10.1918 г. София
13. редник Зарко Величков Масурков 17.08.1917 г. Крушевско 6-та полева болн.
14. редник Иван Георгов Ганов неизвестно неизвестно
15. редник Илия Петров Русков 16.01.1918 г. София
16. редник Йордан Вутов Кюбански 21.10.1916 г. Д. Добромир
17. редник Йордан Горанов Връчки 30.09.1918 г. 9-та военнополе-ва болница
18. редник Киро Иванов Тричков 05.09.1916 г. Тутракан
19. редник Киро Петков Илиевски 19.10.1916 г. Кокарджа Добруджа
20. редник Мито Пенчев Коцев 28.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
21. редник Мито Петков Мешинков 17.09.1916 г. Юсикъръ Пунар
22. редник Никола Тошев Вълканов 11.10.1915 г. София
23. редник Петко Михов Спасов 19.10.1916 г. Милчево
24. редник Петър Нанчов Илиев 21.10.1916 г. Добрич
25. редник Симион Илиев Виновградски 01.11.1915 г. Лесковец
26. редник Стефан Георгиев Тричков 30.05.1917 г. Майно Марахов
27. редник Тома Митров Шешановски 01.10.1918 г. Лакатник
28. редник Цветко Христов Цветков 13.09.1916 г. Крушевско 6-та полева болн.
29. редник Цено Петров Нешков 21.10.1916 г. Добрич

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА
1941 – 1945
1. кандидат подофицер Антон Лозанов Славков – Губислав 25.08.1943 г. Плевен
2. ефрейтор АнгелХристов Манков – Губислав 18.11.1944 г. Бърдаш Кадиевско
3. редник Атанас Савов Цветков – Губислав 04.11.1944 г. Прокопля Сърбия
4. ефрейтор Ангел Трифонов Илиев 17.12.1944 г. Прокопля в болн. в Пловдив
5. редник Димитър Григоров Георгиев 03.09.1944 г. Щип
6. редник Иван Йондев Щуров 19.05.1942 г. Парачин Сърбия
7. редник Петър Георгиев Петров – Губислав 20.11.1944 г. Добри дол
8. редник Стефан Захариев Ханджийски 18.02.1944 г. Св. Илия Сърбия
9. кандидат подофицер Янко Венев Минев – Губислав 17.09.1944 г. Остри връх

Нека всеки, който познае свой близък и има претенции за правилното изписване на имената му да сигнализира, за да бъдат правилно изписани.

С общо девет танца се представиха 3 състава от Гара Лакатник на фолклорен празник в Искрец, провел се в събота /13.06.2015/. Най-голямата възрастова група „Лакатски фурии“ с ръководител Иван Иванов направи своя дебют на сцена. Жените изпълниха 3 танца.

С шест танца се представиха младежките групи с ръководители Емил Петков и Даниел Павлов. В празника се включиха 27 състава от цялата страна. Всички получиха грамоти. Забавленията продължиха до вечерта.