Национални

Информация за Зимен Симеон

Християнската църква чества деня на Св. Симеон Богоприимец.

Обреди и Традиции

Празникът се нарича още: Стар Симеон, св. Симеон и с фолклорното Смион.

Има вярване, че която жена иска да има рожба, трябва да направи и раздаде царевична питка.

На 3 февруари християнската църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича “Стар” или “Зимен Симеон”, “Симеон бележник”, “Шимион”. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.

Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – “хаталия, “нишанлия” ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене. Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат “симьосани”, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг. В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка. В Добричко пък стопанките “симьосват” смоците и гущерите – връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.
Сред нашия народ много е разпространено почитането на Трифунците в чест на вредни за дома, за хората и добитъка животни. От народното вярване, че през първите три дни на февруари “се бесуват” вълците, произлиза и наричането и почитането на тези дни като Вълчи празници, Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълче погано. В Белоградчишко 3 февруари наричат Разтурняк и Кривулян, тъй като според народното поверие така се казвали двата най-зли вълка от глутницата. Вярва се също, че вълчата глутница се предвожда от Куцалан, Натлапан, Куция, Кривия вълк и затова неговият ден трябва строго да се почита. През Вълчите празници се употребяват табуирани имена за вълците – наричат ги “двоица”, “троица”, “деветима души”. Обредноста през тези дни включва и системи от забрани за женската домашна работа, които се осмислят като предпазващи мъжете и стадата от вълчи нападения. Така не се разрешава работа с вълна, особено за приготвяне на мъжко облекло. Ако облече такава дреха, мъжът ще бъде изяден от вълците, а ако бъде погребан някой с нея, то “ще вампряса”. Не трябва да се употребяват и остри сечива и предмети, особено от бременни, за да не се родят децата с “подрязани” пръсти. Не бива да се отварят ножици, за да не “се отварят устата на вълците”. Не се решат хора и добитък, “за да не си точат вълците зъбите”. Не трябва да се бърка в кацата с кисело зеле, “за да не точат лиги вълците”. Не се пере, не се мие, за “да не се пенят на вълците устата”. В навечерието на Вълчите празници се извършват някои задължителни обредни действия за предпазване от вълчата напаст. Много популярни са практиките за “зашиване” и “завързване” устата на зверовете – бабите зашиват със затворени очи полите на ризата си, стопанките затварят вратите и обявяват, че “затварят устата на вълците”, мажат говежда тор над огнището, като така “лепят” устата и очите на вълците.

На този ден имен ден празнуват:

Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона

Атанасовден 18.01., св. Атанасий Велики

Иди си зимо, идвай лято!

Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна

Празнична трапеза: пиле, пиле с ориз, пита с мед

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.

Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. На Атанасовден се заколва пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.

Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

Поверия

Българите наричат зимния Атанасовден „Среди зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: Иди си зимо, идвай лято!”

Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).

В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

Една красива легенда

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци “затоплят земята” и “я обръщат към лято”.

На 8-ми януари, по стара българска традиция, отбелязваме Бабинден . По стар стил се е празнувал на 21 януари. През 1953 година този ден е обявен и за Ден на родилната помощ, на акушерите и гинеколозите. Бабинден се асоциира със семейните обичаи, смята се за завършек на празниците свързани с Рождество Христово. Въпреки че по произход е езически и идва още от праславянски времена, Бабинден се е запазил, а през Възраждането бил изключително почитан.
В миналото бабите, като по – опитни, помагали на нераждалите булки, играейки ролята на акушерки. Три са основните ритуала, които някога жените изпълнявали на този ден – къпане на малките деца от бабата (народната акушерка); угощение на младите невести в дома на бабата; влечугане (къпане) на бабата (този обичаи е разпостранен само в някои селища в България).
На Бабинден бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
„Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера.“
Майките сутрин рано наливали вода, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравет и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, носели й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително се носело и някакво ястие, питка и винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали заедно, пеели песни и играели хора. Мъже, по време на празника, не се допускали.
Днес Бабинден губи голяма част от обредите и обичаите, но се празнува от по – възрастните жени и носи своето празнично настроение.