от Лакатник

Асен е първа година студент в УНСС, в Лакатник макар и не толкова често го водят корените му и къщата на дядо му. Обича да идва тук. Лакатник за мен е уникално място, няма второ такова, споделя той, когато го попитах какво го води насам, освен рода му. Къщата на дядо му е високо в селото, от където гледката е страхотна. Каза ми как се качват при боровете нагоре в планината и от там гледат към селото. Дядо му – Асен му разказва как е прекарал детството си, къде какво е имало в селото, как е изглеждало.

Приемственост – тази дума изникна в съзнанието ми. Сетих се за чичо Момчил, чийто материали за родовете в Лакатник завършват именно с този призив. Призив за приемственост между поколенията, за това да знаем историята си и да се гордеем с корените си. Ето, че я има, нищо все още не е загубено. Ето, че има хора, които бягат от големия град, за да бъдат на родна земя, където за живели прадедите им.

Едно изказване у този младеж ме впечатли – Сега за 8-ми декември избрах там да празнувам студентския празник с приятели. Предпочитам там, отколкото на Банско или където и да било. Това е първият студентски празник за Асен и той винаги ще го свързва с Лакатник. Попитах – защо не отиде на Банско, Боровец, Пампорово, а избра Лакатник, той  ми каза –  Защото там ще се чувствам по-добре, обстановката ми е по приятна. Там мога да се отпусна и знам, че съм си на моя територия.  Като  предложих този вариант на моите приятели, те казаха „да“ без да знаят къде отиват, даже казах само „Лакатник“ и чух „там сме“. Доведох един приятел, който не беше идвал тук, качихме се над къщичката на скалите и като погледна отгоре той просто замълча, продължава разказа си Асен. Видя гледката и нямаше думи, с които да я опише. Горд съм, когато кажа на някой кое е селото ми и той каже – Лакатник, знам го – уникално място.

Този разказ вдъхна в мен надежда, че селата в България не са загубени, докато има такива младежи, които да се завръщат в тях.

На Асен и приятелите му, на всички бивши и настоящи студенти екипът на lakatnik.info желае незабравим празник. Честит 8-ми декември!

Снимките в публикацията са на Асен С.

Лакатник е любимо място за много хора, както за местните, така и за много туристи и любители на природата. Такова е и за Ангел Димитров от София.

Запознах се с Ангел във Facebook – където всички нормални хора се запознават – би казал моят приятел. Момчето питаше за времето и метеорологичните условия в Лакатник. Направи ми впечатление интересът му към селото, без да има роднини или приятели тук. Спомена, че често идва, за да прекара няколко часа на скалите, гледайки звездите. Макар разходите за пътуване да не са малко, той предпочита да ги даде, за да прекара време сред природата вместо да ги изпие в някое софийско заведение.

Замислих се, че понякога ние лакащаните не оценяваме толкова родното си място, колкото хората, които идват тук за малко. Помолих Ангел да разкаже за себе си, какво го доведе в Лакатник и защо идва тук почти всяка седмица. Ето какво сподели той за lakatnik. Info.

„Открих Лакатнишките скали, обикаляйки местата за разходка около София – всяко със своя чар и позитиви. На Лакатник ходя основно вечер след лекции и по тъмно. Занимавам се с астрономия, обичам планината, обичам да снимам,  да се разхождам и тичам по места, където няма много хора. В скалите над Лакатник мога да комбинирам всичко това. Нощем освен светещото село се виждат и звездите…нещо, което в големия град е невъзможно. Затова обикновено гледам метеорните потоци от някоя поляна на скалите. Понякога стоя до 3-4 часа през нощта, после паля колата и се прибирам в София.

Това е мястото, което ми допада за разходките по тъмно. Поглед нагоре и виждам звездите, поглед напред и виждам осветените от светлините на селото скали и призрачните сенки от стотиците цепки и дупки…а отдолу е постоянно светещото селце и тромбите на влаковете. Ходя и в сравнително лошо време или в най-големите жеги – когато е мъгливо, вали слаб дъждец или пък е много студено/топло. В пещерата дъжд и сняг не валят, макар че трябва да се има едно наум при големи порои да не се наводни. Температурата в пещерите е постоянна – разхлаждаща през лятото и стопляща през зимата. Двете пещери (Темната дупка и Ръжишката) съм си ги разучавал сам и с четене на Интернет блогове. Влизането и разглеждането на необлагородена пещера си има своята тръпка…дори и след двадесетия път. Пътечките над Лакатник предлагат панорамни площадки, пропасти, пещери (с езеро, водопад, пещерни образувания), големи поляни, широколистни и иглолистни гори. И ако искам да покажа на някой всичко това за половин ден, то Лакатник е предпочитано от мен място. Има и възможности за сериозно физическо натоварване – много стъпала и бързо натрупване на денивелация. На последно място сред плюсовете е пътят между Лакатник и София. Приятни и разтоварващи завои и никакви дупки…само на час от вкъщи.

Не препоръчвам на никой да тича сам посред нощ по тези скали или да влиза сам в пещери, които не познава. Аз търся тази тръпка и поемам рисковете й. Макар да твърдя, че е много по опасно в 22 часа да си в центъра на София или в Студентски град, отколкото на Витоша или на Лакатнишките скали, поне не съм чувал случки за инциденти от подобен род в планините, а тези в София са ежедневие.“

Надявам се, след прочетеното Лакатник да е станал интересна и привлекателна дестинация за много хора, които все още не са били гости на селото, а у жителите да е предизвикало гордост и още по-силна привързаност към родния край.

Всички снимки в публикацията са на Ангел и неговата приятелка Калина.

Разгледайте още снимки в Angel and Kally’s photographic adventures.

Добро утро и честит първи сняг!

Тази сутрин Лакатник се събуди в бяла снежна покривка. Макар и трудно видими скалите изглеждат още по-величествени. Тези, които ще останат вкъщи ще се любуват на зимната приказка от топлите си домове, а останалите – не излизайте без шапка и шал.

За първият сняг lakatnik.info Ви поздравява с едно лирично и романтично стихотворение на поетесата Дидка Кръстанова.

Аз гледам снежинките бели:
те нежно навън си летят ,
минута едва са живели,
а тук свършва техният път.

Впечатлен от неизмеримата красота на Искърското дефиле и в частност Лакатник, Андрей Деновски  – журналист в ДАРИК радио, прави материал за китното селце сгушено в Стара планина.

„На около 50 км от София ще откриете тайните на Лакатнишките скали – феномен, който привлича погледите на всички, които минават през Искърското дефиле. Те са изградени от червени пясъчници и варовици, а добре развитият карст е образувал редица пещери, карстов извор и какво ли още не…“. 

Прочетете или чуйте целият материал на Андрей Деновски и интервюто му с Лили Кръстанова ТУК.

Снимка в публикацията: Антония Станчева

Търси се изгубено куче в района на Пробойница. То е порода дратхаар и отговаря на името Бък.

Ако имате информация, моля обадете се на 0888 420 955.

Добро възнаграждение!

Ако шефът ви е решил, че сте работили достатъчно тази седмица и не е нужно да се трудите и в предстоящата събота /14.05./, която е работна- то веднага мога да ви дам идея как и къде да прекарате един страхотен уикенд – Гара Лакатник.

Ако сте любители на природата вашето място е тук. Близо е до София, въздухът е чист, а гледката, която се отваря пред вас, когато слезете от влака – удивителна.

Този уикенд са празниците на село Гара Лакатник. По едно и също време в събота в 10 часа започват Празника на детската рисунка и Алпийския тролей.

Емоцията е приятна, когато минавате през ЖП прелеза, а насреща за добре дошли ви посрещат пейзажи от Лакатник, с един мил детски почерк.  По същото време любителите на високия адреналин ще се спускат по алпийския тролей над Алпийска поляна.  Нужно е да сте пълнолетни или непълнолетни лица, но задължително с придружител. Всеки може да участва като преди това попълва декларация за осведоменост и съгласие. За историята на Алпийския тролей научете ТУК.

Вечерта на същия ден от 19 часа ще има водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна. Ако сте се сдобили с факла може да се включите в традиционното факелно шествие от паметника на септемврийците през стръмните скални пътеки до площада в Гара Лакатник започващо в 21 часа. Но и да решите да сте само зрител, няма да сгрешите. Да гледате как светлините насреща пронизват мрака, да чувате химна и виковете на хората, чувството е страхотно.

В по-късните часове към 23 ч. за добре дошли ще ви приветстват самодейци от читалище „Искърски пролом” при Гара Лакатник. Те ще се погрижат за доброто ви настроение, а след това всички заедно ще се хванем на едно кръшно хорце, а после още и още…Гладни няма да останете, на площада ще има скара и бира. Зрелищна заря ще има и тази година.

В неделя през деня на площада ще има оркестър и разбира се скара и бира.

Е, сега вече решихте ли къде ще сте този уикенд? Аз мисля, че да – Гара Лакатник. Всички гости на селото са добре дошли.

Заповядайте!