Светльо вече живее в Лакатник. Ето неговия разказ за пристигането му тук и първите му впечатления.
„Една сбъдната мечта за човек като мен, който обича еднакво динамиката и спокойствието.
Какъв по-добър начин от това да живееш на докоснато от Бога място, каквото е Искърското дефиле и да си близо до най-динамичния град в България, а именно София.
Година живот в центъра на столицата ми се стори цяла вечност с всичкия шум и суматоха. Целия стрес произтичащ от затворения начин на живот в града се отразява силно на здравето. Една вечер разглеждайки в Интернет, туристически пътеки в близост до София, попаднах на един много интересен сайт, за място което бях посещавал отдавна. Така попаднах на www.lakatnik.info, сайт направен от ентусиасти, родолюбци за едно божествено кътче по поречието на река Искър.
Ненадейно в главата ми изникнаха спомените за първото ми и единствено посещение до тогава и в този момент реших, че трябва да живея там и да се слея с мястото. За мое щастие създателите на сайта бяха оставили възможности за контакт.
Така започна моето приключение в създаването на дом.
Намерихме къща и всичко започна.
Това е сбъдната мечта с голяма тераса, много жизнено пространство, двор и прекрасна гледка към известните Лакатнишки скали, прекрасно образование изваяно от река Искър и част от Искърското дефиле.
ПРЕКРАСНИ ПЪРВИ ДНИ
Какво по-прекрасно от чист въздух, спокойствие и всички удобства на комфортния дом.
Събуждаш се и чуваш петли и пойни птици а не самолети и скърцащи трамваи.
„Нужно е да си страдал за да разбереш, какво имаш и да си благодарен всеки един момент.“
Това бе първото нещо, което осъзнах събуждайки се в новия си дом.
Първия ден реших да посетя местните магазини и да проуча пътя до гарата, защото всеки ден пътувам с влак за работа и обратно. Летните дни в планината са прохладни, тук няма жега в истинско проявление, има само топли дни с прохладни утрини и вечери. Та значи тръгвам за магазина и се любувам на прекрасните скали и дивната природа, селото е прекрасно.
По пътя срещам съседи които още не познавам, но те ме поздравяват, а аз им отвръщам с любезност. Пътя ми до центъра на селото трае 10 минути и аз неусетно се озовавам пред кметството и читалището. Тук и на съседната улица се намират основните магазинчета, от които пазарувам, много добре заредени с пресни хранителни стоки. Има и магазин за домашни потреби, който веднага ми става любим.
Не оставам дълго навън и се прибирам, защото обожавам да си стоя у дома. Уют, комфорт и спокойствие, перфектното място да пиша, рисувам, чета или просто да съществувам. Не пропуснах възможността и първият ми гост беше сестра ми, аз обожавам гости и също толкова силно не обичам да ходя гостувам. Обичам да бъда домакин и да посрещам и нагостявам близки и приятели, да прекарваме време заедно в една комфортна среда, каквато е домът.
Не пропуснах възможността и следващите дни след нанасянето се отдадох на превръщането на един празен етаж в комфортен и уютен дом. За мое щастие попаднах на две прекрасни и практични книги пълни със съвети и примери за създаване на комфорт и уют. Книгите са „Хюга-тайните на датчаните за щастлив живот“ и „Live Lagom-balanced living, the Swedish way“ и двете книги дават страхотни примери и практики за това как да водим щастлив и балансиран живот с много малко вредни влияния. От примери за социални контакти и избор на социална среда до интериорен дизайн и обзавеждането на дома, за да бъде той комфортен и уютен.
Препоръчвам ги на всеки, много от практиките ги прилагаме всеки ден.
Оказа се много лесно и евтино да превърнеш една празна къща в дом, достатъчни са малко мебели и любими вещи. За мен на първо място стои личната ми библиотека, която редовно попълвам с безценни произведения, следват стоте вида чай и малкото бюро за работа. Не върви да седнеш да пишеш или да четеш без чаша чай.
Тепърва ми предстои да се запозная с прекрасни хора и да стана истински жител на Гара Лакатник.
Светослав Светославов
