Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Tag: офг

За първи път в историята Лакатник няма да има отбор в окръжните групи (ИНТЕРВЮ и ГАЛЕРИЯ)

Лакатският футболен отбор датира от около 1926 – 1927 година , а стадионът в селото се е казвал Лакатник и Дружба. Това е тим с история и добро име през годините във футбола в софийска област. Какво наложи отказването от участие в предстоящия сезон на ФК ИСКЪР 2005, ще разберем от Ивайло Иванов, президент и вратар на отбора.

Иво, ти от колко време си част от ФК Искър 2005?

Аз съм част от отбора от доста отдавна  – от 2000 год.

Какво ти костваше да се грижиш и поддържаш цялата база? Имаше ли помощ?

За поддържането на стадиона в началото си помагахме с Николай Съботинов. Административната и организационна дейност съм я вършил аз, включваща картотекиране, намиране на охрана и лекар за мачовете, чертане на стадиона, чистене на съблекални и други такива дейности. Помагали са ми момчета от отбора, най- често Борислав Петров.

Кои са най-запомнящите ти моменти?

Преди да станем Искър 2005, през сезон 2004/2005 станахме първенци в областната група. По лошо стечение на обстоятелствата след като свърши сезона имаше много дъждове, река Искър излезе от коритото си, вследствие на което се свлече земна маса, която затрупа голяма част от стадиона. И така останахме без стадион. Същата година /2005/ се сформира новото име на отбора. Скитахме се немили-недраги по чужди стадиони няколко години, но не се отказахме. Събличахме се по разни счупени рейсове, миехме се със студена вода след мачовете, но това не ни спря. С това първо място са свързани най-запомнящите ми моменти, както и когато победихме и двата отбора на Своге като домакини.

Труден ли бе пътя, който трябваше да извървите, за да се върнете отново на собствен терен след наводненията съсипали стадиона?

След много обещания, преговори, подписка, виках и телевизия в лицето на Светослав Иванов от bТВ най-накрая през 2012 г. се завърнахме да домакинстваме в гара Лакатник с новоизградени стадион и съблекалня.

Отборът е на почти сто години, винаги е съществувал и е бил част от софийските окръжни групи. Във вторник (08.09.2020), обаче, обявихте официално, че няма да участвате в първенството. Разкажи защо се стигна до там и трудно ли беше вземането на такова решение?

С течение на времето нещата ставаха все по-тежки от организационна гледна точка. Направи се мини футбол в Своге, и като че ли лека-полека момчетата започнаха да предпочитат този вид футбол. В последните години почти го карахме насила, ходехме по мачове по 10-11 човека, нямахме хора. Такова решение не се взима лесно. Дал съм много за този отбор и не съм искал от никой нищо, но просто виждам, че няма желание. За финал ще кажа – вчера слязох и изнесох купи, грамоти, снимки и всякакви неща на отбора. Седнах вътре и си поплаках. Много ми е тежко, че това се случва, но не зависи само от мен. Липсата на желание за футбол у младите също е проблем.

Това ли е края според теб? Какво ще се случи с футбола в Лакатник? Дали ще останат да пустеят стадион и съблекалня?

Според мен един път щом се прекъсне едно нещо, след това възстановяването му ще е адски трудно. За голямо мое съжаление Лакатник няма да има и отбор в мини футбола. Помня преди, когато имаше мач в Лакатник беше истински празник. Отбори от градовете, които играеха с нас никога не са си тръгвали като победители от Лакатник /Своге, Драгоман, Костинброд, Правец, Годеч/ все отбори с големи бази. За сега отбора на Церово ще играе на стадиона ни. Тези дни ми предстои разговор с ръководителя им, за да се разберем по въпроса около поддържането на стадиона. Той иска да продължавам да се грижи за него. Ако го направя ще е само, защото ме е грижа за стадиона и като го гледам сега в какво състояние е ми се реве. Косачката ни се развали преди около месец и от общината не взимат мерки за оправянето й. За да изпратят косачка от Своге трябва да търся човек с камионче да я взима от Своге. Стадионът трябва да се коси минимум по два пъти в седмицата. Сега не е косен повече от месец. Мисля да отида отново и до общината, за да ги питам как ще става поддръжката на стадиона, но от там няма голяма заинтересованост също. Отговорът е  – намерете си камионче и ще идват, да де но това камионче не върви на вода – 40лв. взимат за курс.

За съжаление разговорът ни с Иво приключи така – някак в нищото. За него беше трудно да говори като човек, който е част от отбора 20 години и за мен беше трудно да питам като човек (макар и жена) израснал на този стадион покрай баща си – смея да кажа един от най-добрите футболисти в Дефилето от близкото минало – Румен Кръстанов. Не успяхме да си кажем нищо положително за финал, но аз вярвам, че където е текло, пак ще тече…

Снимки в публикацията: lakatnik.info, Ангел Лазаров

Предпоследен мач за полусезона и три точки за „Искър 2005“

В предпоследния си двубой за този полусезон  „Искър 2005“  победи  с 2:1 „Вихър“ Алдомировци. Мачът беше бърз и динамичен. И двата отбора излязоха нахъсани да вземат 3-те точки. Още от самото начало опасните положения се редуваха и пред двете врати, но отличните изяви на вратарите и на двата тима оставиха резултата непроменен до почивката. В 40-та минута домакините получиха право да изпълнят 11 метров наказателен удар, топката бе насочена в долния десен ъгъл, но вратарят на „Искър 2005” плонжира и я отби. Последва добавка от изпълнителя на дузпата, но вратарят отново спаси.

Второто полувреме започна добре за гостите. Около 55-та минута с параболичен удар от три метра преди наказателното поле Явор Добрев откри резултата в тяхна полза. В 60-та минута, останал сам срещу вратаря, нападател на „Вихър” не успя да преодолее стража, който изби в корнер. В 70-та минута Николай Съботинов изпадна в същата ситуация –  сам срещу вратаря, но топката излезе в корнер. Десет минути по-късно, след разбъркване пред наказателното поле на „Искър 2005”, последва изстрел, който попадна в горния десен ъгъл на вратата им и резултатът бе изравнен – 1:1. След попадението, №4 от състава на домакините, в стремежа си да вземе топката от ръцете на вратаря, го удари в челюстта, след което потече кръв от разбитата устна на стража. Последваха разправии, в резултат на които футболистът на домакините с №4 получи жълт картон. На съдията бе отправен въпрос защо показва само жълт картон, а той се оправда с думите, че нищо не бил видял. Веднага възникна друг въпрос към него – защо, изобщо, дава картон, след като не е видял, но отговор не се получи. Заради тази ситуация реферът даде продължение от 10 минути. В 92-та минута, след изстрел на Георги Иванов („Искър 2005”), вратарят отби силния удар. Последва разбъркване, от което се възползва Борислав Петров, който  покачи резултата на 1:2. В последната минута нападател на „Вихър” шутира към вратата на Иванов, топката се отби в крак на играч на гостите, при което стана рикошет и той, с върха на пръстите, успя да избие в корнер. Това бе и последната опасна ситуация за мача.

КРАЕН РЕЗУЛТАТ: „Вихър“ Алдомировци  –  „Искър 2005“ Лакатник  – 1:2.

 

Актуално класиране след 8-ми кръг на ОФГ София – запад


 

[league_table 713]

източник – ФК „Искър 2005“

Втора загуба за „Искър 2005“ Лакатник

  „Искър 2005“ загуби с 3:5 от гостите си ФК „Драгоман“ в мач, игран тази събота в Лакатник. Срещата започна с 30-минутно закъснение, тъй като поради лошите метеорологични условия съдийската тройка от Ихтиман имаше проблем с придвижването. Въпреки тежкия терен заради снеговалежа и ниските температури, мач имаше, но футбол – силно казано. До 30 -та минута гостите водеха с 0:2 , но до края на полувремето лакащани успяха да стигнат до равенство. При 2:2 отборите се оттеглиха на почивка . Силите на „Искър 2005“ не стигнаха да задържат резултата, въпреки че още веднъж успяха да се върнат мача /3:3/. В 75-ата минута Драгоман за пореден път поведе, а малко след това оформи крайното 3 на 5.

ГМ за „Драгоман“ – Д. Алексиев, П. Петров, К. Фотев, Л. Виденов (2)

ГМ за „Искър 2005“ – Георги Иванов, Алекс Лозанов, Явор Владимиров.