Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Tag: празник

Остава седмица до спускането на гигантската мартеница

Точно след седмица, на 1-ви март (неделя) , от скалите срещу Гара Лакатник ще бъде спусната гигантска мартеница. Мероприятието се провежда за трета поредна година под надслов „Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече“.  Организатор на събитието е Инициативен комитет при Гара Лакатник подкрепен от кметствата на селата Миланово и Гара Лакатник, община Своге и Природен Парк Врачански Балкан. В основата на празника са планински спасители от отряд Лакатник и алпинисти доброволци, които ще „закичат“ склаите с гигантската мартеница.

Тази година мартеницата е нова и различна тя е дълга около 35 метра и е широка цели 4 м. Ушиването й започна в навечерието на Коледните празници 2019 и приключи на 15.02.2020 год., зад шевната машина отново бе Йорданка Тодорова от Гара Лакатник.

Две баби Марти ще бъдат  на площада в Лакатник идната седмица и ще закичват гостите с ръчно изработени мартеници. За доброто настроение на всички има подготвена празнична програма и осигурен DJ. Сред спонсорите на мероприятието са местни бизнесмени и частни лица.

В рамките на деня ще има и благотворителен базар-изложба организиран от ОУ „Христо Ботев“. Ще можете да закупите мартеници изработени от учениците в училището, средствата от които ще отидат за възстановяване на чешмата в училищния двор.

Бъдете наши гости!

Спускането на мартеницата ще започне точно в 10:30 часа, а празничната програма е с начален час 12 ч.

ВАЖНО!!!

Организаторите на мероприятието предупреждават да не се качвате на скалата над къщичката, за да не възпрепятствате работата на алпинистите и планинските спасители. Районът под скалата, на която е „кацнала” къщичката ще бъде недостъпен, защото има опасност от падащи камъни. За придвижване до заслона използвайте Милановската пътека, която започва от главното шосе след моста под Гара Лакатник посока София. Спасителите апелират за повишено внимание и отговорно поведение по време на мероприятието, ако решите да се изкачите до Алпийска поляна.

Заглавна снимка: Таня Калинова

Днес празнуваме Ивановден!

На 7-ми януари Православната църква отбелязва Ивановден. Това е религиозен и народен празник в чест на Св. Йоан Кръстител или Предтеча ( наричан така, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане). Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На този ден се почита и паметта и на двамата други вселенски светители – възлюбеният ученик Исусов Йоан Богослов и на най-големия апологет на християнството Йоан Златоуст.

На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки поглежда напред към сбъдването на предсказанията за здраве, берекет и щастлив живот.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязва се от повече от 300 хиляди души. По стар стил е празнуван на 20 януари.
Имен ден празнуват : Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Йоана, Ивелин, Ивелина, Ивайла, Ивета, Ивон, Ивона, Ивалина, Иванина, Ванина, Ваньо, Ваня, Калоян, Деян, Йовко, Йовка, Йото, Йонко, Йонка, Яне, Яна, Жан, Жана.

Екипът на lakatnik.info  честити именния ден на кмета на Гара Лакатник – Иван Илиев,  като  му желае здраве и благоденствие!

Йордановден е!

Йордановден или още Кръщение Господне (също Богоявление, Водици или Попова Коледа) е християнски празник, който отбелязва кръщението на Иисус Христос в река Йордан. Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си във водите на река Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов Син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. С този празник завършват така наречените „Мръсни дни”.

За поредна година празникът  ще бъде  отбелязан от лакащани и гости от цялото Дефиле на езерото срещу Гара Лакатник.

Лакатник и Миланово празнуват заедно Баба Марта

Кметство село Гара Лакатник и кметство село Миланово организират празник по случай Баба Марта. Идеята е на инициативен комитет от Гара Лакатник подкрепен на ПП Врачански Балкан. От скалите в село Миланово, срещу Гара Лакатник , от заслона „Орлово гнездо”  на 1-ви март 2018 ще бъде спусната 40-метрова мартеница. Мероприятието по спускането ще започне в 10 часа. След като традиционната за България мартеница украси скалите друг символ на българщината ще озвучи Балкана – няколко гайди ще засвирят в поздрав за всички гости на празника! Заповядайте на Алпийската поляна, за да се забавляваме заедно. Ще има много изненади и добро настроение!

 

Гара Лакатник и село Миланово, защото ЗАЕДНО можем повече!

С подкрепата на ПП Врачански Балкан

Отбелязваме Трифон Зарезан

На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител. За него има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:

40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

 

На този ден празнуват:

Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка

Честит Никулден!

Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща „стария стил“, т.е. Юлианския календар (по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил е погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница, и др. На празника, за да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.

Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.

Освен на 6 декември Никулден се празнува и на 9 май, когато е т.н. Летен Никулден. На 9 май Православната църква чества пренасянето на мощите на св. Никола(ѝ) Мирликийски от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, светецът в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 година. През 1139 г. в гр. Бари е бил построен храм, посветен на св. Никола, където и до днес почиват мощите на великия светител. Този църковен празник в България е известен като „Свети Никола(ѝ) Летни“.

Екипът на lakatnik.info честити именния ден на всичи празнуващи!

Източник: Уикипедия

Денят на будителите е! Честит празник, българи!

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.
ИЗТОЧНИК:Wikipedia
Снимка в публикацията: БНР

Трифон Зарезан в Лакатник

На 01.02.2016г. от 12:00 часа на ул. „Градище“ в село Гара Лакатник ще се проведе традиционният празник „Трифон Зарезан“. Ще има дегустация на вино, а най-хубавото ще бъде наградено. С музика и скара Пинката ще ни весели до зори. 
ЗАПОВЯДАЙТЕ!

 

Организатори: Ламби, Вунчев и чичо Краси от махала Разтокя

Йордановден е!

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден). Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонениетона Вълхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово). На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

И тази година смелчаци ще премерят сили в ледените води на езерото до „Пещерата“ в подножието на Лакатнишките скали в търсене на Светия кръст. Ритуалът по отбелязването на Богоявление и хвърлянето на кръста ще започне в 12 часа, когато ще бъде отслужен водосвет.
Желаещите да вземат участие в обреда трябва да са православно кръстени християни и да са навършили 16 години.

Традицията с хвърлянето на кръста в Лакатник бе възродена миналата година. В студените води на езерото край ресторант “ Пещерата “ тогава се хвърлиха трима мъже. Кръста, след упорито търсене, извади Емил / Ментето /.

Очаквайте репортаж от днешното честване на празника в Гара Лакатник.

Източник: Уикипедия, Facebook

 

Екипът на lakatnik.info честити празника на всички именници!