Етикет: празник

След Освобождението за 60 години България води пет войни. В тях загиват около двеста хиляди български войни, а около половин милион са ранени, осакатени и безследно изчезнали. Балканите са място на две Балкански и две Световни войни. След всяка война България гради нови и нови паметници. В центъра на село Лакатник преди 100 години е построен паметник на 1 офицерски кандидат, 2 подофицери и 52 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918г.
Първоначално през 1914 г. е построен паметник на загиналите през войната 1912 – 1913г. от майстора Пенчо Качамаков от Бяла Слатина.
По-късно, през 1942 г. по проект на архитект Дограмаджиев от град Враца паметникът е преустроен и са дописани имената на загиналите във войната 1914 –1918 година.

Тази година на 11.07.2015 година лакащани ще отбележат 100 години от издигането на паметника, намиращ се в центъра на село Лакатник. Очаквайте подробности около честванията.

Списъците по-долу са издирени от Емил Пешев и Надежда Кръстева от Военноисторическия музей във Велико Търново. От там са изпратили по пощата копия от архивните книги.

Днес те ги  предоставят, за да знаем и помним нашите близки и роднини загинали за България.

СПИСЪК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТАТА, МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА, ПЪРВАТА СВЕТОВНА И ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА ОТ СЕЛО ЛАКАТНИК, СОФИЙСКО

№ ЗВАНИЕ, ИМЕ НА ЗАГИНАЛ В ОКРЪГ, ОКОЛИЯ

БАЛКАНСКА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА 1012 – 1913г

1. старши подофицер Пешо Вълков Балкански 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджа
2. ефрейтор Ненчо Петков Лингерски 05.03.1913 г. Авапъ тепе Одринско
3. ефрейтор Стефчо Савчов Кънджийски 05.03.1913 г. Кадякьой
4. Коникъ /арт/ Лазар Вълков 01.03.1913 г. Кабакуа Чаталджа
5. редник Алекси Вутов Щуров 10.07.1913 г. София
6. редник Алексо Иванов Шункьов 01.11.1912 г. Кърджали
7. редник Божил Нанчов Врачански 14.03.1913 г. Джумая
8. редник Вунчо Кръстов Бонкин 13.03.1913 г. Чаталджа
9. редник Вуто Ганов Тосков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
10. редник Георги Гергов Цанков 07.07.1913 г. Дупница
11. редник Георги Пенчов Цонкин 13.03.1913 г. Кадя кьой Чаталджанско
12. редник Георги Пенчев Ценин 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджалджа
13. редник Георги Ценов Борянски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
14. редник Димитър Вутов Тричков 18.03.1913 г. Кара Синан
15. редник Илия Първанов Щуров 19.03.1913 г. Чаталджа
16. редник Колю Стоянов Гърболашки 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
17. редник Кръстьо Илиев Минин 01.11.1912 г. Кърджали
18. редник Младен Георгиев Тричков 21.03.1913 г. Чукур Ченгелъ
19. редник Ненчо Илиев Вражалски 01.11.1912 г. Кърджали
20. редник Пано Йончев 10.04.1913 г. София
21. редник Петко Бенов Безергянски 13.07.1913 г. Дупница
22. редник Петко Гьонов Магерски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
23. редник Петър Тошев Цонкин 01.11.1912 г. Кърджали
24. редник Тодор Темелков 13.03.1913 г. Чорлу Чорленско
25. редник Тоша Гьонов Руньов 05.03.1913 г. Кадя Кьой Чаталджа
26. редник Цона Иванов Русков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
27. редник Цона Вълканов Лингерски 17.10.1912 г. Люлебургас
28. добров. Борис Стоянов Ценов 16.03.1913 г. Паламуд Галиполи

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 – 1918г.

1. подпоручик Стоян Поп Иванов 1918 г. Сагуево Битолско
2. офицер – кандидат Георги Петков Петков 20.10.1916 г. Ситопук Хиабаензир Румъния
3. старши
подофицер Симеон Ценов Кирофейски 22.10.1916 г. Милчево
4. младши подофицер Иван Тодоров Лингерски 24.10.1918 г. 10-та военнопо-лева болница
5. младши подофицер Мито Атанасов Денков 05.09.1916 г. Тутракан
6. редник Алекси Арангелов Геновски 23.06.1918 г. 3-та военнополе-ва болница
7. ре
дник Алекси Йондев Неделков 29.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
8. редник Георги Иванов Вълчев 14.10.1918 г. 4-та военнополе-ва болница
9. редник Георги Митров Шишановски 05.11.1916 г. Тутракан
10. редник Георги Михов Вълчинов 19.10.1916 г. Милчево
11. редник Георги Цветков Бабинков 14.09.1916 г. Милчево
12. редник Ефрем Гелов Тосков 14.10.1918 г. София
13. редник Зарко Величков Масурков 17.08.1917 г. Крушевско 6-та полева болн.
14. редник Иван Георгов Ганов неизвестно неизвестно
15. редник Илия Петров Русков 16.01.1918 г. София
16. редник Йордан Вутов Кюбански 21.10.1916 г. Д. Добромир
17. редник Йордан Горанов Връчки 30.09.1918 г. 9-та военнополе-ва болница
18. редник Киро Иванов Тричков 05.09.1916 г. Тутракан
19. редник Киро Петков Илиевски 19.10.1916 г. Кокарджа Добруджа
20. редник Мито Пенчев Коцев 28.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
21. редник Мито Петков Мешинков 17.09.1916 г. Юсикъръ Пунар
22. редник Никола Тошев Вълканов 11.10.1915 г. София
23. редник Петко Михов Спасов 19.10.1916 г. Милчево
24. редник Петър Нанчов Илиев 21.10.1916 г. Добрич
25. редник Симион Илиев Виновградски 01.11.1915 г. Лесковец
26. редник Стефан Георгиев Тричков 30.05.1917 г. Майно Марахов
27. редник Тома Митров Шешановски 01.10.1918 г. Лакатник
28. редник Цветко Христов Цветков 13.09.1916 г. Крушевско 6-та полева болн.
29. редник Цено Петров Нешков 21.10.1916 г. Добрич

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА
1941 – 1945
1. кандидат подофицер Антон Лозанов Славков – Губислав 25.08.1943 г. Плевен
2. ефрейтор АнгелХристов Манков – Губислав 18.11.1944 г. Бърдаш Кадиевско
3. редник Атанас Савов Цветков – Губислав 04.11.1944 г. Прокопля Сърбия
4. ефрейтор Ангел Трифонов Илиев 17.12.1944 г. Прокопля в болн. в Пловдив
5. редник Димитър Григоров Георгиев 03.09.1944 г. Щип
6. редник Иван Йондев Щуров 19.05.1942 г. Парачин Сърбия
7. редник Петър Георгиев Петров – Губислав 20.11.1944 г. Добри дол
8. редник Стефан Захариев Ханджийски 18.02.1944 г. Св. Илия Сърбия
9. кандидат подофицер Янко Венев Минев – Губислав 17.09.1944 г. Остри връх

Нека всеки, който познае свой близък и има претенции за правилното изписване на имената му да сигнализира, за да бъдат правилно изписани.

Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.
Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
Традиционно Свети Валентин води началото си от езически времена, а историите за раждането на празника са няколко и различни.
Според една от тях Свети Валентин е бил лечител с чудодейни възможности. Поради тях и вярата си бил хвърлен в тъмница и осъден на смърт. След като излекувал сляпата дъщеря на надзирателя и тя прогледнала, избухва силна, но обречена любов между тях двамата. Свети Валентин бил хвърлен на лъвовете, като оставя на любимата си послание на късче от дрехата си преди смъртта. Смята се, че може би оттам води началото си позната в наши дни традиция влюбените да си изпращат картички и писма на този ден.
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Трифон Зарезан или Ден на лозаря, народен празник в чест на Свети Трифон. Празнува се от лозари, соколари, градинари и кръчмари.
Обичаите повеляват да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

Който и от двата празника да празнувате и почитате, важно да е има поводи за веселба и радост.
Каквато и да е истината за Свети Валентин и произхода на празника, темата е една и тя е любов, а какво по-важно от това да обичаме и да бъдем обичани. Това е само един от всички 365 дни в календара, в които вярвам и се надявам, че всеки ще намери повод да каже на себе си и на другия „Обичам те!“
А ако сте избрали Трифон Зарезан, няма нищо по-хубаво от това да се насладите на едно хубаво вино в приятна компания. Наздраве!

На днешния ден Православната църква почита Света мъченица Татяна Римска.

Татяна се родила в Рим в семейството на знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в целомъдрие. Римският император я принудил да направи жертвоприношение в храма на Аполон. Татяна изповядвала християнската вяра и отказала да се подчини.

Последвали жестоки изтезания, с които искали да я принудят да се отрече от Христа. Въпреки мъченията всеки ден, когато римляните идвали, намирали Татяна здрава и несъкрушима – тя не спирала да се моли на Бог да им прости и да отвори очите им за Него. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости. Императорът се разгневил още повече – посякъл войниците си, а Татяна хвърлил на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете й. Най-накрая заповядал да бъде обезглавена. Заради нечовешките мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.

Името Таня на латински означава устроителка.

Екипът на lakatnik.info честити празника на всички именници с името Татяна, Таня, Танка, Таньо, Татияна и Траяна.

На 7-ми януари Православната църква отбелязва Ивановден. Това е религиозен и народен празник в чест на Св. Йоан Кръстител или Предтеча ( наричан така, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане). Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На този ден се почита и паметта и на двамата други вселенски светители – възлюбеният ученик Исусов Йоан Богослов и на най-големия апологет на християнството Йоан Златоуст.

На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки поглежда напред към сбъдването на предсказанията за здраве, берекет и щастлив живот.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязва се от повече от 300 хиляди души. По стар стил е празнуван на 20 януари.
Имен ден празнуват : Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Йоана, Ивелин, Ивелина, Ивайла, Ивета, Ивон, Ивона, Ивалина, Иванина, Ванина, Ваньо, Ваня, Калоян, Деян, Йовко, Йовка, Йото, Йонко, Йонка, Яне, Яна, Жан, Жана.

Екипът на lakatnik.info  честити именния ден на кмета на Гара Лакатник – Иван Илиев, на президента и капитан на „Искър 2005“ – Ивайло Иванов, като желае на тях и на всички празнуващи здраве и благоденствие!

За първи път от много години насам Йордановден отново се празнува в село Гара Лакатник.
Тържествената литургия – Велик водосвет беше отслужена от отец Константин.
В студените води на езерото край ресторант “ Пещерата “ се хвърлиха трима смелчаци. Кръста, след упорито търсене, извади Емил / Ментето /. В миналото Светия кръст се е хвърлял в река Искър. Днес по инициатива на млади мъже от селото традицията бе възродена.
Празника беше уважен от много миряни. Огромен огън сгряваше присъстващите . Скари с месни деликатеси ,в присъствието на греяна ракия и червени вина , съпътстваха празника.
Организаторите си обещаха ,че до година отново ще се съберат и празнуват заедно.

Галерия от празника

Автор: Борис Кръстев
Снимки: Борис Кръстев

    Йордановден или още Кръщение Господне (също Богоявление, Водици или Попова Коледа) е християнски празник, който отбелязва кръщението на Иисус Христос в река Йордан. Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си във водите на река Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов Син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна. С този празник завършват така наречените „Мръсни дни”.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден „небето се отваря“. Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

На този ден имен ден празнуват:  Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Божан, Божана, Боян, Бояна,Бонка,Богдан, Богдана, Боголюб и Боголюба.

 За първа година от много време насам Йордановден отново ще бъде честван и в Гара Лакатник. По този повод всички куражлии, които имат желание да се борят за Светия кръст, са добре дошли на езерото край ресторант „Пещерата“, в чийто студени води, в подножието на величествените Лакатнишки скали, ще се възроди един български обичай – знак, че традициите и обичаите тук не са забравени!

Ритуалът ще започне в 13,00 часа.