Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Национални

Отбелязваме Трифон Зарезан

На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител. За него има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:

40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

 

На този ден празнуват:

Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка

Независимостта на България – честваме 108-та годишнина

Независимостта на България – днес честваме 108 години от обявяването на голямото дело.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява Независимостта на България, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“.

„С благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско царство“.

С този акт се отхвърлят последните васални връзки на България с Османската империя.

България става независима държава начело с цар Фердинанд.

Условията за осъществяване на този акт са най-подходящи през 1908 г.

През лятото на 1908 г. избухва революция в Османската империя, която завършва с успех за младотурския комитет „Единение и напредък“, създаден от либерално настроени офицери.

Няколко дни след избухването на революцията, българският дипломатически агент в Цариград Ив. Гешов пише писмо до външния министър на България. Той лансира идеята да се обяви независимостта на страната.

Отношенията между България и Цариград обаче се обтягат

На 30 август става така наречения „инцидент Гешов“, когато е дадена гала-вечеря в имперската столица по случай рождения ден на султана. На събитието са поканени всички дипломати, но с едно изключение – на българския представител – Гешов.

С този акт новото правителство подчертава васалното положение на България. От София отзовават Гешов, а Портата – прави същото със своя комисар в България.

В средата на август 1908 г. българското правителство предприема сондажи пред Великите сили по този въпрос.

Дипломатическият представител ген. Паприков се среща в Париж с руския външен министър, за да разбере неговото мнение за евентуално обявяване на независимостта. Той отговаря, че е по-добре „търпеливо чакане“.

Той смята, че България не трябва първа да нарушава Берлинския договор, а да остави първите реакции на Австро-Унгария, която се готви да анексира Босна и Херцеговина.

В този период стават известни и намеренията на австроунгарското правителство, което иска да анексира съответните територии.

Междувременно избухва стачка по Източните железници, включително и на територията на княжеството.

За да няма големи загуби за търговията, чрез своя представител в София, Дирекцията на източните железници моли българската страна да поеме обслужването на железниците по линиите в страната, но до прекратяване на стачката.

Правителството на Александър Малинов използва момента. Действа се решително и железопътната линия, която е в българските предели, е окупирана от войсково поделение.

Великите сили не приемат железопътната акция на България.

Паралелно с бурните събития в България, княз Фердинанд е на посещение в Австро-Унгария по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф.Българският княз води разговор с външния министър барон Ерентал.

Князът получава благосклонен отговор за възможната независимост.

От английските дипломатически среди започват да се чуват гласове, които не подкрепят независимостта. Те смятат, че това ще предизвика голяма криза на Балканите.

Министерски съвет взема решението да не чака анексията на Босна и Херцеговина (извършена на 24 септември), а да обяви независимостта на 22 септември.

В старата столица княз Фердинанд обявява България за независимо царство.

Международна защита

Великите сили не искат военен конфликт на Балканите, особено предвид трудната обстановка.

Изпратена е колективна нота от Англия, Франция и Русия до София и Цариград. Те настояват за незабавни преговори и мирно решение на ситуацията.

В Цариград започват тежки преговори с българската делегация, водена от Андрей Ляпчев.

Високата порта иска България да плаща огромен данък.

Преговорите бързо навлизат в пълен застой. Въпреки това българското правителство отказва да прави отстъпки.

Русия, която не иска голям военен конфликт в района, предлага нов начин как да се реши ситуацията.

Руската империя поема върху себе си изплащането на исканите от Турция 125 хил. лева като приспадне тази сума от турския дълг останал от Освободителната война (1877-1878). Така България няма да плаща нищо на Турция, а ще издължи 82 хил. лева на Русия, но като сключи заем с руската държавна банка при изгодни условия.

Късно следобед на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за уреждане на независимостта.

Смелият акт от 22 септември се посреща с огромно щастие в цялата страна и се организират масови тържества.

Независимостта на България  е не само голям успех за българската дипломация, но и важен акт, защото от васално княжество страната започва да се нарича царство, а българският владетел вече се титулува – цар.

 

[su_frame][/su_frame]

 

Източник: Vesti.bg

Отбелязваме 140 години от гибелта на Христо Ботев

На 2 юни всяка година отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на България. 
140 години след героичната гибел на Христо Ботев и неговата чета във Врачанския Балкан България се поклони пред саможертвата му. Тържествената проверка заря в навечерието на Деня на Христо Ботев, край паметника му на едноименния площад във Враца се събраха стотици жители и гости на града, предаде БНР.Ботев превърна думите „свобода“ и „истина“ в нравствени ценности и завинаги обвърза думата власт с народовластие, каза в слово си председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На 27 години Христо Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г.„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“. Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати, пише БГНЕС.  Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.

източник: www.actualno.com

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, отбелязван на 24 май. На този ден в България се отдава почит на българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.

Според църковния календар Денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза – Глаголицата – на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.

Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24 май с Деня на Славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.Св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния, и така тази дата добива по-голяма популярност.

След 1968 г. църквата чества Св. Св. Кирил и Методий на 11 май, а на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

 

Източник: DarikNews

„Баба Меца“ спря и в Лакатник (ВИДЕО+СНИМКИ)

Най-мощният парен локомотив у нас „Баба Меца“ спря и в Гара Лакатник. На перона на гарата се изсипаха много хора, някои от тях дошли специално, за да снимат влака и отпътуването му от може би най-живописната гара по Искърското дефиле – Лакатник. Пътниците пък, използваха престоя, за да слязат и да се полюбуват на величествените Лакатнишки скали, и да направят няколко снимки на красивия пейзаж. През това време екипажа на „Баба Меца“ направи проверка на техническото състояние на атракционният локомотив, който водеше композиция от четири вагона.

Днес и утре ретро влакът, на който някога е работил като огняр Никола Вапцаров, ще вози пътници по маршрута София-Черепиш-София. Композицията тръгва в 09:15 часа от Централна гара София и пристига в гара Черепиш в 11:10 часа. Там монасите от местната обител посрещат гостите и поклонниците. Туристите могат да разгледат и музейната част на комплекса.

Композицията тръгва обратно в 14:00 ч. и пристига в София в 15:55 ч. и в двата дни. Двупосочните билетите за специалното изживяване са на цена 17 лв. (с включени запазени места).

Парният локомотив, наричан Баба Меца заради размерите си, конструкция и мощност, е произведен през 1931 г. в Полската локомотивна фабрика „H. CEGIELSKI – POZNAN”. Той е представител на най-мощните парни локомотиви в България, най-големите тендерни машини в Европа, първите и всъщност единствените у нас с две безребордни колооси в ходовата си част. Локомотивът е реставриран през миналата година и до момента е бил извеждан за експлоатация един единствен път.

Минути след като композицията отпътува от Гара Лакатник за столицата по линията, за да ни върне към реалността мина 70 години „по-младият“ влак Сименс, който след още толкова години със сигурност няма да буди такъв интерес, какъвто днес успява „Баба Меца“.

[su_youtube url=“https://www.youtube.com/watch?v=Bah76Hnmj3Q&feature=youtu.be“ width=“520″ height=“420″]

Честита Баба Марта!

По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта. Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

По традиция мартеничките се връзват от най-възрастната жена в семейството, която благославя: „Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка…“

Мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка, щъркел или цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – за здраве и хубост.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година.

Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана – студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Баба Марта има и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Тя е благоразположена към хората, които носят мартеница. Те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н… Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.

Честита Баба Марта!

 

източник: DarikNews.bg

Местни избори 2015 в Гара Лакатник

КМЕТСТВО С.ГАРА ЛАКАТНИК, ОБЩИНА СВОГЕ,ОБЛАСТ СОФИЙСКА З А П О В Е Д № 003/24.09.2015г.

 

Във връзка с провеждането на избори за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 г., насрочени с Указ №162 на Президента на РБългария, и Национален референдум, насрочен с Указ №16/обн.ДВ бр.61/11.08.2015 г. на основание чл.183, ал.3 от Изборния кодекс и решение на ЦИК №2095-МИ/10.09.2015 г. и Заповед №1435/24.09.2015 г. на Община Своге.

 

О П Р Е Д Е Л Я М: Места за поставяне на агитационни материали за провеждане на общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 г. на кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети на територията на града и общината, както следва:

  1. На територията на с.гара Лакатник е таблото на площада срещу кметството.
  2. Правото да поставят агитационни материали имат кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети, съгласно Решение №2095-МИ/10.09.2015 г. на ЦИК. Поставянето на агитационни материали да започне не по – рано от 25 септември 2015 г. /30 дни преди изборния ден/ и да приключи в 24 ч. на 23 октомври.
  3. За поставянето на агитационни материали на сгради, огради и витрини е необходимо разрешението на собственика или управителя на имота.
  4. Поставянето на агитационни материали на места, различни от упоменатите в настоящата заповед, да се счита за нарушаване и да се санкционира.
  5. ЗАБРАНЯВАМ: а/ поставянето на агитационни материали на автобусните спирки. б/ поставянето на агитационни материали на: – Дървета и стълбове. – Сградите на училищата, детските градини и болницата. – Превозните средства на обществения транспорт, независимо чия собственост са те. – Поставянето на агитационни материали на партии, коалиции от партии и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. – Използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честа и доброто име на кандидатите. – Унищожаването и заличаването на агитационни материали по определения в Изборния кодекс ред, до края на изборния ден. – Поставянето на агитационни материали на места, различни от упоменатите в настоящата заповед, да се счита за нарушение и да се санкционира. в/ предизборна агитация на 24 октомври 2015 г./24 часа преди изборния ден/ и на 25 октомври 2015 г./деня на изборите/;при провеждане на втори тур – забранява се предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
  6. В срок до седем дни/1 ноември 2015 г./ след изборния ден, а когато на територията се провежда втори тур – в срок до седем дни от датата на провеждането му, партиите, коалициите от партии и инициативните комитети премахват поставените от тях агитационни материали, съгласно чл. 186, ал.3 от ИК.

инж. Радослава Цветкова ВР.И.Д. Кмет на с. Гара Лакатник

 

Временно изпълняващ длъжността кмет инж. Радослава Петкова Цветкова. От 23.09.2015 г. до приключване на кампанията за избор на кмет на населено място. Населени места: с.Гара Лакатник-понеделник,сряда,петък. с. Лакатник – вторник–от 10.00 ч. до 12.00 ч. с. Губислав – четвъртък-от 10.00 ч. до 12.00 ч. тел. за връзка:0886819244,07162/2260

Как да проверим адреса на избирателната си секция

Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството осигурява справка за номера на избирателната секция и мястото на гласуване за избори за общински съветници и кметове и национален референдум на 25.10.2015 г. за всички български граждани. Всички избиратели могат да проверят адреса на избирателната си секция по следните начини:

  • През Интернет на адрес https://www.grao.bg/elections/ Сайтът предоставя и възможността да се подават „Искане за гласуване по настоящ адрес“ по електронен път и да се регистрират издадените „Удостоверения за гласуване в определено населено място“ от общинските администрации след идентификация с електронен подпис.
  • Чрез SMS Изпраща се SMS на номер 18429. Номерът 18429 е единен и за трите мобилни оператора (МТел, Глобул и Виваком). Цената на SMS e 25 стотинки без ДДС. В текста на SMS се изписват единствено десетте цифри на ЕГН. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за изборите за общински съветници и кметове и за националния референдум за въведения ЕГН.
  • Чрез стационарен или мобилен телефон Избира се 0800 1 4726 („0800 1 GRAO“). Тел. 0800 1 4726 е безплатен за цялата страна.

100 години от издигането на паметника в село Лакатник (списък на загиналите лакащани, участвали в пет войни)

След Освобождението за 60 години България води пет войни. В тях загиват около двеста хиляди български войни, а около половин милион са ранени, осакатени и безследно изчезнали. Балканите са място на две Балкански и две Световни войни. След всяка война България гради нови и нови паметници. В центъра на село Лакатник преди 100 години е построен паметник на 1 офицерски кандидат, 2 подофицери и 52 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918г.
Първоначално през 1914 г. е построен паметник на загиналите през войната 1912 – 1913г. от майстора Пенчо Качамаков от Бяла Слатина.
По-късно, през 1942 г. по проект на архитект Дограмаджиев от град Враца паметникът е преустроен и са дописани имената на загиналите във войната 1914 –1918 година.

Тази година на 11.07.2015 година лакащани ще отбележат 100 години от издигането на паметника, намиращ се в центъра на село Лакатник. Очаквайте подробности около честванията.

Списъците по-долу са издирени от Емил Пешев и Надежда Кръстева от Военноисторическия музей във Велико Търново. От там са изпратили по пощата копия от архивните книги.

Днес те ги  предоставят, за да знаем и помним нашите близки и роднини загинали за България.

СПИСЪК НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТАТА, МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА, ПЪРВАТА СВЕТОВНА И ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА ОТ СЕЛО ЛАКАТНИК, СОФИЙСКО

№ ЗВАНИЕ, ИМЕ НА ЗАГИНАЛ В ОКРЪГ, ОКОЛИЯ

БАЛКАНСКА И МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА 1012 – 1913г

1. старши подофицер Пешо Вълков Балкански 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджа
2. ефрейтор Ненчо Петков Лингерски 05.03.1913 г. Авапъ тепе Одринско
3. ефрейтор Стефчо Савчов Кънджийски 05.03.1913 г. Кадякьой
4. Коникъ /арт/ Лазар Вълков 01.03.1913 г. Кабакуа Чаталджа
5. редник Алекси Вутов Щуров 10.07.1913 г. София
6. редник Алексо Иванов Шункьов 01.11.1912 г. Кърджали
7. редник Божил Нанчов Врачански 14.03.1913 г. Джумая
8. редник Вунчо Кръстов Бонкин 13.03.1913 г. Чаталджа
9. редник Вуто Ганов Тосков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
10. редник Георги Гергов Цанков 07.07.1913 г. Дупница
11. редник Георги Пенчов Цонкин 13.03.1913 г. Кадя кьой Чаталджанско
12. редник Георги Пенчев Ценин 12.03.1913 г. Албасанъ Чаталджалджа
13. редник Георги Ценов Борянски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
14. редник Димитър Вутов Тричков 18.03.1913 г. Кара Синан
15. редник Илия Първанов Щуров 19.03.1913 г. Чаталджа
16. редник Колю Стоянов Гърболашки 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
17. редник Кръстьо Илиев Минин 01.11.1912 г. Кърджали
18. редник Младен Георгиев Тричков 21.03.1913 г. Чукур Ченгелъ
19. редник Ненчо Илиев Вражалски 01.11.1912 г. Кърджали
20. редник Пано Йончев 10.04.1913 г. София
21. редник Петко Бенов Безергянски 13.07.1913 г. Дупница
22. редник Петко Гьонов Магерски 13.03.1913 г. Боюкъ Чекмедже
23. редник Петър Тошев Цонкин 01.11.1912 г. Кърджали
24. редник Тодор Темелков 13.03.1913 г. Чорлу Чорленско
25. редник Тоша Гьонов Руньов 05.03.1913 г. Кадя Кьой Чаталджа
26. редник Цона Иванов Русков 09.10.1912 г. Сели Олу Лозенградско
27. редник Цона Вълканов Лингерски 17.10.1912 г. Люлебургас
28. добров. Борис Стоянов Ценов 16.03.1913 г. Паламуд Галиполи

ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 – 1918г.

1. подпоручик Стоян Поп Иванов 1918 г. Сагуево Битолско
2. офицер – кандидат Георги Петков Петков 20.10.1916 г. Ситопук Хиабаензир Румъния
3. старши
подофицер Симеон Ценов Кирофейски 22.10.1916 г. Милчево
4. младши подофицер Иван Тодоров Лингерски 24.10.1918 г. 10-та военнопо-лева болница
5. младши подофицер Мито Атанасов Денков 05.09.1916 г. Тутракан
6. редник Алекси Арангелов Геновски 23.06.1918 г. 3-та военнополе-ва болница
7. ре
дник Алекси Йондев Неделков 29.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
8. редник Георги Иванов Вълчев 14.10.1918 г. 4-та военнополе-ва болница
9. редник Георги Митров Шишановски 05.11.1916 г. Тутракан
10. редник Георги Михов Вълчинов 19.10.1916 г. Милчево
11. редник Георги Цветков Бабинков 14.09.1916 г. Милчево
12. редник Ефрем Гелов Тосков 14.10.1918 г. София
13. редник Зарко Величков Масурков 17.08.1917 г. Крушевско 6-та полева болн.
14. редник Иван Георгов Ганов неизвестно неизвестно
15. редник Илия Петров Русков 16.01.1918 г. София
16. редник Йордан Вутов Кюбански 21.10.1916 г. Д. Добромир
17. редник Йордан Горанов Връчки 30.09.1918 г. 9-та военнополе-ва болница
18. редник Киро Иванов Тричков 05.09.1916 г. Тутракан
19. редник Киро Петков Илиевски 19.10.1916 г. Кокарджа Добруджа
20. редник Мито Пенчев Коцев 28.10.1916 г. Пуста река Лесковачко
21. редник Мито Петков Мешинков 17.09.1916 г. Юсикъръ Пунар
22. редник Никола Тошев Вълканов 11.10.1915 г. София
23. редник Петко Михов Спасов 19.10.1916 г. Милчево
24. редник Петър Нанчов Илиев 21.10.1916 г. Добрич
25. редник Симион Илиев Виновградски 01.11.1915 г. Лесковец
26. редник Стефан Георгиев Тричков 30.05.1917 г. Майно Марахов
27. редник Тома Митров Шешановски 01.10.1918 г. Лакатник
28. редник Цветко Христов Цветков 13.09.1916 г. Крушевско 6-та полева болн.
29. редник Цено Петров Нешков 21.10.1916 г. Добрич

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА
1941 – 1945
1. кандидат подофицер Антон Лозанов Славков – Губислав 25.08.1943 г. Плевен
2. ефрейтор АнгелХристов Манков – Губислав 18.11.1944 г. Бърдаш Кадиевско
3. редник Атанас Савов Цветков – Губислав 04.11.1944 г. Прокопля Сърбия
4. ефрейтор Ангел Трифонов Илиев 17.12.1944 г. Прокопля в болн. в Пловдив
5. редник Димитър Григоров Георгиев 03.09.1944 г. Щип
6. редник Иван Йондев Щуров 19.05.1942 г. Парачин Сърбия
7. редник Петър Георгиев Петров – Губислав 20.11.1944 г. Добри дол
8. редник Стефан Захариев Ханджийски 18.02.1944 г. Св. Илия Сърбия
9. кандидат подофицер Янко Венев Минев – Губислав 17.09.1944 г. Остри връх

Нека всеки, който познае свой близък и има претенции за правилното изписване на имената му да сигнализира, за да бъдат правилно изписани.